— Стъклени бутилки с фитили от парчета плат?
Гил кимна.
— Същите като при другите два пожара.
Екипът на Корт всяка седмица разследваше всевъзможни запалителни устройства, много от тях бяха често импровизирани от прости материали. Запалителни течности като бензин, барут и керосин се намираха навсякъде и се използваха най-често за правене на огнени коктейли.
— Къде открихте тялото?
— На втория етаж. Направихме снимки и видеоматериал на всичко, преди да разрешим на патолога да го премести. — Гил посочи към временния работен център, изграден до входа, където бяха разтворени плановете на сградата и подробните конструктивни чертежи. Вътре с номерирани оранжеви флагчета бяха отбелязани местата, откъдето са събирани улики.
— Ограничихме достъпа само до неизбежния персонал, но не беше лесно. — Гил обърна поглед към дебнещите новинарски коли точно до ръба на охранявания периметър. — Един задник с камера се качи на ограждението и се опита да снима тялото, когато го изнасяхме. Репортерите ни преследват цял ден.
— Да повторим огледа заедно.
Щом влязоха в сградата, Корт се опита да си представи сцената по описанието на Гил и останките след пожара. Доказателствата не се ограничаваха само до запалителните устройства, предизвикали пожара — пепел и отломки бяха събрани за анализ, а някои елементи от конструкцията и отделни предмети бяха също иззети с тази цел.
— Имаме вече предварителна хипотеза. Изглежда, че три от бутилките са били подпалени на втория етаж отвътре, а след това три други са били хвърлени в сградата през задните прозорци откъм алеята. — Гил заобиколи локва с мръсна вода. — Не е имало много бетон, затова е изгоряла бързо. Полицията разпита наоколо, но не откри други свидетели, освен онази жена Душейн. Съседните сгради са необитаеми, а в околността не е имало пощальон или друг обслужващ персонал преди пожара.
Корт клекна да огледа една паднала овъглена греда, раздробена на парчета. Горещината в сградата трябва да е била много силна, а пожарът — внушителен, преди овладяването му.
— Имаме ли видеозапис на събралата се тълпа? — Подпалвачите често наблюдават подпалените сгради и беше практика да се снимат хората наоколо.
Гил кимна.
— От всички ъгли. Фотографът ще отрази и погребението.
— Хубаво. Искам да говоря с екипа, анализиращ уликите, още довечера. Искам всички данни да се архивират, както и пълен опис на снимките и иззетия инвентар преди анализите. Съберете още хора за извънредна работа и им обяснете, че случаят е с предимство. Никой няма да влиза, нито да излиза. Искам да се сложат охранителни постове тук, докато не дам второ нареждане.
— Имате ли нужда от полицай?
Корт се изправи и се обърна срещу Тери Винсент, застанала на няколко крачки от него.
— Какво търсиш тук?
— Реших да се отбия, за да проверя как се справяте. — Тя обърна поглед към Гил. — Момчета, да сте намирали нещо, което прилича на бейзболна бухалка или крак от маса?
— Досега не сме, госпожо. — Някой извика Гил, той се извини и се отдалечи.
Корт наблюдаваше високата брюнетка, която внимателно прескочи гредата и се загледа в почернелите алуминиеви стелажи. Той вече бе получил порцията си остроумни забележки от нея в управлението, но подозираше, че не бе дошла да проверява разследването, нито да говори с него.
— Какво търсиш?
— Оръжието на убийството. Вече е установено, че някой е раздробил черепа на жертвата, преди да подпали мястото. Вероятно го е захвърлил тук. — Тя мина зад стелажите, после отново се показа и посочи стълбите към втория етаж: — Нещо против да поогледам?
— Ще дойда с теб.
Той я придружи до мецанина на склада, където все още димяха дървета. Водата, с която бяха потушили пламъците, все още капеше от останките на покрива.
— Имаш ли новини от Джей Ди?
— Не.
Наблюдаваше я, докато обикаляше бялото очертание на тялото на Марк Леклер. Бе свалила якето си, а обикновената бяла блуза, която носеше, изглеждаше поизмачкана и раздърпана. Късата й тъмна коса приличаше на гнездо. От умората скулите й изпъкваха още повече.
Корт никога не бе харесвал Тери Винсент, нито присъщата й дарба да се вмъква под кожата му за секунди. Но тя беше добро ченге и най-близкият приятел на брат си.
— Това кръв ли е. — Тери коленичи и почти докосна с нос тъмното петно с неравни краища, което се виждаше изпод локвата искра пепел. — Значи е бил убит тук горе.