— Какво има? — Джей Ди скочи на крака:
— Мисля, че рамото ми е изкълчено. Имам чувството, че и гърба ми е издран. — Тя завъртя внимателно рамото си и направи гримаса. — Ще помоля Колет да го погледне.
— Сега ти пере дрехите. — Той приближи до нея. — Дай да видя.
Заведе го до малката баня, където смъкна халата от рамото си и се обърна с гръб към него, докато разкопча нощницата си. — Точно под лопатката на дясното ми рамо.
Той дръпна дрехата надолу, докато горната част на гърба й остана пода и каза нещо толкова тихо, че тя едва го чу.
— Имаш няколко тежки охлузвания. — Отвори старомодната аптечка до умивалника и взе да търси из нея, после извади едно кафяво шишенце и памук. — Ще те щипе.
— И по-лоши неща съм преживявала — отвърна тя през зъби, когато студеният дезинфектант проникна в раната и пареща болка прониза гърба й. — Ох. Излъгах.
Той разтърка с тампона и сложи ръка на рамото й, когато тя трепна. — Знам, че боли, но се налага да стоиш мирна. Трябва да ги почистя. — Той обработи сръчно, но внимателно всяка рана, после я обърна към себе си. — Можеш ли да си вдигнеш ръката?
Тя го направи и изстена от усиленото пулсиране в рамото си.
— Да, но не искам. — Отпусна я и бързо грабна предницата на нощницата, преди да открие гърдите й. Пръстите му се сблъскаха с нейните и лицето й пламна. — Съжалявам.
Той прикова напрегнато тъмните си очи в нея.
— А аз не. — Плъзна бавно пръсти по една от разголените й гърди. Устата й пресъхна, а втвърдените и зърна напираха през меката памучна материя.
— Да. Ами… — Придърпа халата си и мина покрай него. — По-добре да те оставя да се изкъпеш.
Преди да стигне до вратата, той я хвана за лакътя.
— Не отивай никъде без мен — каза той. — Достатъчно ми беше тая гонитба из блатата.
Тя кимна и се измъкна.
Крайпътната къща бе една от малкото в покрайнините на лагуната. Сервираха храна на местните рибари, шофьори на камиони и на всеки, на който му се приискаше студена бира, топли раци и игра на дартс или билярд. Единствените жени, които идваха тук, придружаваха гаджетата си или съпрузите си, или просто търсеха временна компания. Шегите бяха солени, споровете буйни и почти всички говореха на френски.
Онези, които се отбиваха на път за Ню Орлиънс заради Марди Гра, може и да не го одобряваха, но ако някой искаше да разбере какво става в района, това беше точното място.
Тери Винсент привлече много погледи още с влизането си, но щом присъстващите я познаха, продължиха да пият, ядат и да се оплакват от туристите. Тери бе израснала на няколко мили оттук и макар малко от местните да одобряваха работата й, я приемаха като една от тях.
Тя поспря и огледа заведението. Съзря човека, когото търсеше, да седи в тъмния край на бара. Тъмните му очи я фиксираха много преди да се приближи и да се настани на столчето до него, но той не я поздрави.
— Хей, красавецо — побутна го тя по лакътя. — Ще черпиш ли едно?
Кейн Гантри не вдигна поглед от бирата си.
— Защо? Да не си фалирала?
— И аз много се радвам да те видя. Е, добре, тогава аз ще черпя. — Тери се обърна към бармана, който я наблюдаваше, и посочи бутилката на Кейн, после вдигна два пръста. — Какво правиш тук?
Той леко се обърна към нея и подпря крак на долния обръч на стола й.
— Да не би да има нов закон, забраняващ пиенето след работа?
— Не. Просто не е в стила ти да пиеш тук с другите. Ти си от домашните пиячи. — Тя извади пакета с цигари от якето си, завъртя го в ръка, после извади една и го метна на бара. — Трябва да ги откажа.
Кейн взе цигарата от ръката й, запали я и дръпна от нея, преди да й я върне.
— Ами откажи ги.
— Не е толкова лесно.
— Тогава недей. — Той вдигна бирата към устните си. — И в двата случая — престани да хленчиш.
— Здрасти, Тери. — Барманката Деидре донесе две бутилки бира и чист пепелник. Светлините на неоновата реклама над бара хвърляха отблясъци по боядисаната й коса. Тя грабна бакшиша и го пъхна в дълбокото деколте на блузата си. — Да нямате носталгична среща тази вечер — не съм ви виждал и двамата от години.
— Бяхме заети. — Тери хвърли поглед на мъжа до себе си, преди да надигне бутилката и да отпие. — Благодаря, Ди.
— Изцапала си се по лицето, сладурче. Е, повикайте ме, ако имате нужда от нещо. — Деидре отиде да вземе поръчката на двойка велосипедисти.