— Ще ми трябва лодката ти.
Красивите очи на Хилер го погледнаха недоверчиво.
— Не знам, Джийн-Дел. Привързана съм към тази лодка повече отколкото към стария скрин на майка ми.
— Няма да допусна нищо да й се случи. Ще ни трябват малко провизии. — Той посочи към една от красивите яхти, закотвена на няколко мили надолу по крайбрежието, където имаше множество магазини. — Не ми се иска да оставям Сейбъл сама, а и е по-добре никой да не я вижда.
— Ами ти? — попита братовчедка й. — Хората на Кейн търсят и теб.
Той взе сламената шапка от главата й и я нахлупи на своята.
— Така по-добре ли е?
Хилер завъртя очи.
— Така си още по-голяма мишена.
— Няма проблем, Хил — обади се Сейбъл. — Той знае какво прави.
— Не ме карай да съжалявам, Джийн-Дел — въздъхна тя и му подаде ключовете. — И гледай да не ми загубиш шапката.
Той й помогна да слезе на кея и я дари с една от онези усмивки, от които сърцата замираха.
— Няма да се наложи, сладурче.
Като се отдалечиха от кея по дървената пътека и навлязоха в гората, Сейбъл забеляза, че някой редовно поддържа имота. Около дърветата бе обрасло, но храстите и цветята от двете страни на пътеката бяха спретнати.
— Приятелят ти има ли си градинар?
— Не, тя сама се грижи. — Той ги поведе по няколко стъпала, после по окосена малка ливада до симпатична къщичка с червен покрив.
Докато Сейбъл наблюдаваше как Джей Ди измъква ключ от една саксия на предната веранда, почувства, че братовчедка й я сръчка:
— Какво?
— Тя сама се грижи — повтори Хилер шепнешком и завъртя очи. — А и му оставя ключ. Това вече е върхът.
— Значи има приятел от женски род. — Сейбъл упорито се опитваше да не се поддава на тези мисли. — И партньорът му е жена. Може да е тя.
— Ченге с такава къща?
— Добре, тогава може да е семейна приятелка. — Джийн-Дел бе от богато семейство, явно общуваше с такива хора.
— Да, бе — изсумтя Хилер. — Обзалагам се, че тоя мъж е просто заобиколен от жени-приятелки на семейството.
Джей Ди ги покани в хижата, която бе красиво обзаведена с леки мебели от бял ратан в ненатрапчив морски стил. Комбинацията беше необикновена — едновременно мъжка и дамска, — но на Сейбъл й хареса. Той натисна един от ключовете за лампата и вентилаторът на тавана лениво се задвижи.
— Ето там са кухнята и килерът — обясни той и посочи една врата отляво. — Банята и спалнята са от другата страна.
Сейбъл подаде кошницата на братовчедка си.
— Би ли оставила това в кухнята, Хил? — Когато братовчедка й се отдалечи, тя кимна към езерото. — Значи се връщаш там.
— Да, връщам се.
Тя сведе поглед към красивия пъстър килим под краката си.
— Хилер ще те убие, ако избягаш с лодката й.
— Тогава ще бързам. — Той поглади бузата й с опакото на ръката си, после повдигна брадичката й и я целуна бързо и страстно. — Стой вътре, за да не си навлечеш неприятности.
Тя кимна и се опита да пренебрегне усещането за нещо неизбежно, докато го наблюдаваше как се отдалечава.
Корт се обади тук-там, прегледа някои случаи на компютъра си вкъщи, после се облече и отиде да си сипе кафе, преди да тръгне за работа. Майка му го изненада в кухнята и мило го принуди да остане за късна закуска с нея.
— Не успях да довърша закуската си, а и едва ли ще имам възможност да те видя пак — изчурулика Елизабет. — Надявам се, ще можеш да ми отделиш трийсетина минути, преди да тръгнеш на работа?
Очите й не се усмихват, помисли си Корт. Което означаваше проблеми.
— Изглеждаш притеснена.
— Просто съм гладна. — Тя го поведе към трапезарията.
Майка му не яде много, но доста приказва — все за плановете й за Черно-бялата гала вечер и колко било важно Корт да доведе с подходяща дама.
— Айван ще бъде със съпругата си, а Джей Ди ще доведе Морая. Не бихме искали да се появиш… — Тя направи кокетен жест.
— Притеснен от липсата на жена? — помогна й той.
— А така ли е? — смръщи вежди тя.
— Не.
— Добре. — Отново се залови да чопли превъзходния омлет на Мей. — Защото ако е така, знаеш, бих могла да говоря с някоя от приятелките на Морая.
— Не се притеснявай, майко. — Постара се да не прозвучи иронично: — Сигурен съм, че ще се справя и сам.