Дали щеше да спре, ако му кажеше „да“? Може би. Дали щеше да се разпищи, ако не го направеше? Да.
— Не мога.
— Колко си свенлива. — Той облиза капчиците пот, които се стичаха по врата й, пусна ръка под полата и я пъхна между краката й, а същевременно продължаваше да я докосва отзад. Разтвори я с пръсти, подготви я за бързите, плъзгащи тласъци. — Никой, освен мен, няма да те чуе.
Ако не предприемеше бързо нещо, всички в Ню Орлиънс щяха да чуят писъците й.
— Искам те. Искам да го направиш. Просто го направи.
— Мога да те накарам да свършиш — каза й нежно и погали клитора й. — Ето така.
Тя поклати глава. Наоколо хората пищяха и тя не знаеше какво да направи. Лицето й пламтеше, дишаше забързано, сякаш хлипаше.
— Искам всичко. Моля те.
Той се нагласи зад нея.
— Още. Още искаш мен?
— Да. — Тя изви назад хълбоци, но той продължи да я контролира с ръце. — Какво още искаш? Да те моля ли?
— Искам да ми кажеш какво искаш. — Той нетърпеливо се притисна към нея. — Кажи ми всичко.
Сълзи на унижение се застинаха по лицето й.
— Не знам какво още искаш да ти кажа.
— Ти знаеш. — Той допря устни отстрани на шията й и промърмори: — Кажи: „Вкарай го, Джей Ди“.
— Искам те, Джей Ди.
— Не ме слушаш. — Проникна само на милиметър, разтвори я така, че да я накара да спре да диша. — Кажи: „Искам да ме накараш да свърша, Джей Ди.“
Тя отчаяно си пое въздух:
— Нуждая се от теб, Джийн-Дел.
— Последен шанс. — Влезе още милиметър. — Кажи: „Искам да ме чукаш, Джей Ди.“
— Не. — Тя извъртя главата си, докато врата й почти изщрака, за да погледне в процепите на маската му. Онова, което правеха, беше еротично и опасно, но не бе само похот. Тя нежно допря устни до неговите. — Искам да ме любиш, Джийн-Делано. Искам да те почувствам в себе си, да ме обичаш, аз… — Нададе вик, когато той тласна навътре — силно и рязко.
Погледът й се замъгли и тогава един от участниците в парада се приближи към платформата. Казваше й нещо, питаше я нещо. Дали е добре? Иска ли нещо?
— Мъниста — подсказа й на ухото Джей Ди.
— Мъниста — изфъфли тя, показвайки празните си ръце. — Нямам повече… мъниста.
— Дръж. — Мъжът с военна униформа й метна още един пакет с гердани и златни монети. — Усмихвай се, сладурче, ти си най-красивото момиче на парада.
Тя задържа дъха си, докато мъжът не се върна на мястото си и тогава тялото й неволно се отпусна.
— Не! — Джей Ди я хвана с ръце и взе да я движи напред-назад, докато проникваше през набъбналите й, пулсиращи тъкани. — Не ме оставяй точно сега.
Парещата болка стана почти нетърпима, но той не спря, дори когато виковете й се превърнаха в задавен плач. Продължи цяла вечност и тогава почувства допира на бедрата му до нейните, грубите косми на тялото му до стегнатата й плът.
Той дълбоко изстена, докато я държеше прикована към себе си, без да помръдва, само гърдите му се надигаха до гърба й.
— Милостиви боже…
Наоколо гърмеше музика, тълпата крещеше, участниците в тирада танцуваха, но надигащата се вълна от горещина и копнеж в нея я правеха глуха и сляпа за всичко, освен за Джийн-Делано. А сега той трепереше, пръстите му се прокраднаха нагоре и се впиха в талията й, докато се бореше да се овладее. Тя не можеше да го види, да впие устни в неговите, да го приласкае.
Можеше да направи само едно — да се движи.
Сейбъл бавно се повдигна на пръсти, докато увеличи малко разстоянието между телата им, после отново се отпусна надолу. Той не се опита да я спре, а това движение освободи малко от напрежението му. Тя опита отново и прехапа устната си. Това му даде възможност да проникне още по-дълбоко в нея, но дискомфортът изчезна и се получи друго пулсиране.
— Знаеш ли какво правиш? — дрезгаво попита той.
— Не. — Тя се намести с леко завъртане на хълбоците си. — Харесва ли ти? — Дочу го, че промърмори тихо нещо неприлично на френски и странен смях се надигна в гърлото й, когато с треперещи пръсти разкъса плика и хвърли още мъниста към протегнатите ръце. — Така си и мислех.
Джей Ди дишаше все по-задъхано, докато се движеше успоредно с нея — плъзгаше се леко надолу, когато тя се надигаше и обратно нагоре, когато тя се отпускаше. Усещаше как се разтича около него. В същото време болезненото пулсиране се усилваше и се разпростираше от гладкото плъзгане на хармонично движещите им се тела нагоре към корема и гърдите й. Зелената кадифена рокля я задушаваше, капчици пот се стичаха в цепката между гърдите й и под перуката й.