— Рони! Търсят те.
Роналд Портър — нисичък черен мъж с мрачно изражение, се подаде.
— Джей Ди! — поздрави той, но стрелна с поглед Сейбъл. — О-хо, водиш си труженичка.
— Не е от тях. Трябва ми стая за тази нощ.
Рони направи тъжно, после пълно с агония изражение.
— Човече, сигурно се шегуваш. Всеки момент чакам цял рейс студенти.
— Що не сместиш някои от тях. — Като видя, че продължава да се колебае, Джей Ди добави: — Ако се поразходя по етажите и открия, че има и други, освен студентите, ще те пратя на почивка за още шест месеца зад решетките.
— Няма да се наложи. — Рони грабна един ключ и тресна на плота. — Но трябва да се изнесеш до девет сутринта, ако не искаш съквартиранти.
— Благодаря. — Джей Ди кимна към задната стая. — Дай да видя забравените вещи.
Рони изнесе кашон с дрехи и се обърна към Сейбъл:
— Загубила ли си нещо, скъпа?
Тя учтиво му се усмихна и хвърли поглед към Джей Ди.
— Може и така да се каже. Но се надявам да си го намеря съвсем скоро.
Джей Ди едва не изпусна кутията.
— Не се съмнявай. — Той прерови камарата и измъкна нещо, което Сейбъл можеше да ползва, после даде петдесетачка на плувналия в пот мъж. — Поръчай ни нещо от „Тейлърс Данс“. Звънни като го донесат, ще сляза да си го взема. — Поведе Сейбъл към първия етаж.
— Какво искате? — провикна се Рони след него.
— Да му кажа ли? — Сейбъл долепи устни до ухото му и нежно го близна.
Главата му се завъртя, кръвта му кипна, а ципът му направо щеше да го кастрира.
— Нещо, което може да стои топло — отвърна той.
Влязоха в стаята и той успя да запази достатъчно разум, че да пусне резето и да включи телевизора. После метна дрехите на разнебитената тоалетка и я грабна в обятията си заедно с камарата зелено кадифе.
— Колко струва това според теб?
— Не знам — притисна се тя към него. — Но умея да шия.
— Слава богу! — Джей Ди се захвана да съдира роклята й, докато се добра до тялото й. — Този път искам да те видя цялата.
Избута я заднешком към леглото, разкопча сутиена й, смъкна презрамките, загледан в сатенените чашки, които се свлякоха и откриха гърдите й. Сега бяха малко по-едри, но все така гладки и твърди, както преди десет години, когато за пръв път ги бе докоснал. Нежно погали с пръсти красивите й розови зърна и задиша учестено, когато усети как се втвърдиха от допира му.
— Джийн-Дел, и аз искам да те гледам. — Тя се зае да издърпва ризата от панталоните му.
— После. — Бутна я назад върху леглото и измъкна ризата от панталоните си, преди да се хвърли върху нея.
— Колко си свенлив — нежно го подкачи тя, уви крак през гърба му и се превъртяха, докато смениха местата си. Със сладострастна усмивка тя опря ръце на гърдите му и се плъзна назад, докато горещината между бедрата й опря в издутината под ципа му. Примижа срещу него: — Искам да те гледам сега.
Той бръкна в предния си джоб.
— Къде са ми белезниците?
— Тези ли имаш предвид? — Размаха ги тя пред носа му, после ги дръпна далеч от ръцете му. — Стой мирен или ще те закопчая.
— Ще стоя. — Той надигна хълбоци и плътно се долепи до нея. — Ще бъда добър, твърд и сръчен.
— О, да! — Тя примижа за миг, докато се отърка в него. Белезниците паднаха някъде до тях. Наведе се да ги потърси и гърдите й докоснаха неговите. — После — отказа се тя.
После, как не.
— Сладурче, сега или никога.
— Сега трябва да се заема с друго. — Тя пъхна ръце помежду им и взе да разкопчава останалите копчета на ризата му. — Нещо, което изисква незабавната ми намеса. — Дръпна надолу ципа и бавно смъкна джинсите и боксерките до средата на бедрата му. Пенисът му отново бе набъбнал, все още влажен от преживяването им на платформата и когато топлият й дъх го докосна, той стисна с ръце чаршафите на леглото.
— Може ли?
— Докосвай ме.
— Да те докосна… ето така? — Наблюдаваше лицето му, докато нежно прокара върховете на пръстите си по цялото протежение на твърдия му пенис. — А може би… така? — Наведе глава и повтори същото движение с език, после отново се надигна, за да го погледне.
— Боже! — Той зарови ръка в косата й и я побутна надолу. — Целуни ме пак.
Само за миг го докара до сладка агония, като отново го погали с дъха си, после разтвори устни и го пое в нежната мекота на устата си. Нужни му бяха неистови усилия, за да се удържи.