Накрая Оуен слезе по външната стълба и гневно обвини собственицата, че искала да го измами. Извика Пен и тя изтича на улицата. Жената стоеше на стълбата и бълваше проклятия.
— Май си поискал твърде много — каза Пен с черен хумор.
Оуен не отговори. Лицето му беше мрачно. Застана насред улицата и подложи лице на дъжда. И друг път беше общувал с проститутки и знаеше какъв живот водят, но посещението на двата бордея го бе изпълнило с отвращение.
— Къде отиваме?
— Мисля си… — започна той. — Ще се върнем към реката. — И пое отново към южния бряг. От прозорците на едно голямо заведение падаше светлина. Оуен се огледа и се опита да си спомни от коя уличка беше излязъл Майлс Брайънстън, когато го видя онази нощ… и се взря напрегнато в посоката, която според него беше правилната. Надяваше се нещо да помогне на паметта му.
Увита в мократа си наметка, Пен чакаше. Едва сега осъзна колко е зависима от Оуен. Без него никога не би посмяла да дойде в този квартал. Какъвто и да беше той, каквито и цели да преследваше — Оуен Д’Арси беше единственият, който й помагаше.
Проклетите улички изглеждат еднакви, каза си Оуен. Особено под дъжда. Но къщата на ъгъла на уличката точно пред тях му се набиваше в очите… може би защото беше изкривена от вятъра и едната й страна стърчеше толкова напред, че сякаш всеки момент щеше да се срути.
Колкото по-дълго я гледаше, толкова повече нарастваше увереността му. Брайънстън бе дошъл от тази уличка.
— Оттук. — Оуен хвана лакътя на Пен и я бутна пред себе си. На уличката имаше само един фенер и тя изглеждаше още по-жалка от онази, от която идваха.
Вратата под фенера не се отвори. Оуен натисна резето, но то беше блокирано отвътре.
— Тези май не искат клиенти — промърмори той и почука енергично с дръжката на рапирата си.
След малко чуха тътрещи се стъпки и гневно мърморене. Вратата се открехна, под светлината на фенера се появи сбръчканото лице на старица.
— Отворено ли е, старо? — попита Оуен с грубия, грачещ глас, който използваше цялата вечер. — Видях светлина.
— Зависи — изсъска жената. — Какво е онова там?
— Водя момиче. Ако платиш добра цена, ще ти я дам. — Оуен извлече Пен под светлината. — Прясно месце. Сигурно ще ти носи добри пари… Подходяща е за капризните ти клиенти. — Той се изсмя грубо, блъсна жената и влезе в къщата. На партера имаше едно-единствено помещение. — Нощта май е спокойна?
— Имам си постоянни клиенти — отговори старицата. — Мини отзад. — Погледна Пен и добави: — Не искам жени, дето създават ядове. — Веднага бе забелязала синините и следите от побой.
Пен се скри зад гърба на Оуен. Огледа бързо помещението и сърцето й спря да бие. На масата имаше чаша мляко с парцалче в нея. Спомни си детството в Дербишайър и споменът изникна в главата й жив и свеж: една жена, седнала под слънцето с бебе в скута, капеше в устата му мляко от кърпичка, която топеше в чашата. Тили бе казала, че жената не можела да кърми бебето си, защото млякото й пресъхнало.
— Дете ли имате в къщата, мистрес? — попита ласкателно тя и подръпна Оуен за ръкава. — Моля ви, сър, попитайте добрата жена дали ще вземе и моето бебе, моля ви!
Оуен се обърна рязко и тя се сгърчи, скри лицето си в ръце.
— На улицата чух, мистрес, че си имате и друго занимание — започна той, търкайки брадичка. — Гледате деца.
— И какво, ако е така? — Очите на старицата светнаха едва забележимо. — Да не би и вие да имате дете, което искате да оставите под грижите ми?
Оуен посочи с глава Пен, която не смееше да открие лице.
— Можем ли да поговорим някъде насаме, мистрес?
Старата хвърли съжалителен поглед към Пен и се завлече към задната част на помещението. Оуен я последва през тясната врата в невероятно мръсна кухня.
— Искам да ми направите една голяма услуга, мистрес. Услуга, която ще ви донесе много пари, а на мен ще помогне да се отърва от детето. Нали разбирате, малкото й пречи да работи и тя не мисли за нищо друго. Вземете и нея, и детето и се погрижете хлапето да изчезне. Ако се оправите с хлапето, ще ви дам жената без пари и ще ви бутна нещо отгоре за добрата работа.
— Колко работа за една курва — промърмори старата. — Толкова ли е специална?
Оуен се усмихна и усмивката му беше ужасно неприятна.
— Да, тя има известни таланти и обслужва клиенти със специални предпочитания. Можете да сте сигурна, че ще ви плащат добре за нея. Но с детето вече не беше годна за нищо.
— Защо сам не го пратите по дяволите?
Оуен поклати глава и отговори:
— Това не ми е в характера. Предпочитам да си платя, за да се отърва от него. — Извади от джоба си шепа монети и ги хвърли на масата.