Тя желаеше Оуен и сигурно го обичаше, но още от самото начало знаеше, че това е любов без бъдеще. Искаше да запази спомен за насладата и удовлетворението, които бяха преживели заедно, нищо повече. Но в този миг, докато го гледаше виновно, тя осъзна, че се е заблуждавала. Той означаваше много повече за нея. Споменът й завинаги щеше да бъде опетнен от онова, което знаеше за миналото му. Освен това искаше да разбере защо се е държал така осъдително.
Оуен я гледаше въпросително. Изведнъж лицето му се вкамени, устата се опъна в тънка линия.
Кой й бе казал за миналото му?
— Плати й за второто дете, колкото поиска — повтори упорито Пен трябваше веднага да приключат пазарлъка. Онова, което ставаше между нея и Оуен, не засягаше никого другиго.
— Ами другите две? — Тонът му издаваше гняв.
— Те си имат майка — пошепна дрезгаво Пен. — Но не мога да оставя момченцето.
Старата алчно местеше поглед от единия към другия.
— Дванайсет гвинеи за двамата! — Гласът й премина в хленч. — Някой ще дойде да си ги вземе и ще си имам ядове.
— Плати й! Няма да се пазаря за живота на едно дете — изфуча Пен, обърна се рязко, мина през тясната кухненска врата и излезе на улицата, притиснала децата до гърдите си.
Щом се озова навън, свали наметката си и уви децата в топлото кадифе. Беше й трудно да ги носи така, но ги намести на рамото си и закрачи енергично по уличката към брега на Темза, без да чака Оуен.
Той хвърли парите на масата, а когато мина покрай момиченцето с бебето, мушна в ръката му монета от шест пенса. Нищо повече не можеше да направи. Не беше в състояние да спаси всички гладуващи деца в бедняшките квартали на Лондон. Пен очевидно също го бе разбрала.
Излезе бързо навън, но уличката беше пуста. Изруга полугласно и се обърна в посока към реката.
Кой й бе казал? Кой й бе натрапил тази изкривена версия на истината?
Пен със сигурност не знаеше истината — тя беше известна само на него и на майка му. Някои може би си спомняха скандала, но никой не знаеше подробностите. Естел вече не беше между живите, а той не се мяркаше във френския двор. Коя беше тази злобна и подла личност, която бе разровила миналото, за да го унищожи? Коя?
Настигна я бързо, защото увитите деца й тежаха. Беше мокра, роклята лепнеше по тялото й. Косата, незащитена от качулката, бе нападала по раменете и гърба й.
Без да се бави, Оуен откопча наметката си и я загърна.
— Закъснях — пошепна той. — Вече си мокра до кости. Дай ми децата. — Взе ги от ръцете й, преди тя да е успяла да откаже, и забърза към кея, където ги чакаше лодката на посланика.
Пен се затича, за да не изостане, и когато се качи на борда, беше останала без дъх. Фенерът в кабината им освети пътя.
Оуен се наведе, за да мине през ниската врата, а Пен, която бързаше не по-малко от него, се спъна на прага и едва не падна. Мангалът беше пълен с въглени. Топлината и светлината правеха кабината най-приятното място на света.
Оуен остави децата на пода и се обърна към Пен, която вече бе коленичила пред момченцата и ги развиваше. Цялото й тяло се разтърсваше от силни тръпки.
Той извади от шкафа чисти кърпи и две одеяла.
— Дръж! — Хвърли й кърпите и заповяда рязко: — Изсуши децата, а после се преоблечи.
Самият той попи водата от косата си, после съблече мокрия ръчно тъкан жакет, който носеше под наметката. Хвърли и ризата си, наведе се над пламтящите въглени в мангала и силно изтърка гърдите и гърба си.
Пен почти не го забелязваше. Свали ризките на децата и едва не извика от облекчение, когато не откри по мършавите телца никакви следи от побой. Уви всяко момче в одеяло и ги сложи да седнат на тапицираната пейка до стената.
— Да се бях сетила да взема нещо за ядене… мляко… нещо, което да им дам в ръцете…
— В шкафа ще намериш хляб, сирене, мляко и ейл — изрече все така студено Оуен. — Но първо искам да се изсушиш. Ако си навлечеш някое белодробно възпаление, няма да им помогнеш.
Той беше прав. Пен свали бързо мокрите си дрехи и се уви в голямата хавлия. Тя не бе помислила за потребностите на децата, но Оуен се бе сетил да вземе всичко необходимо. Смущението и объркването й нарастваха с всяка секунда. Може би трябваше да направи опит да развърже възела на миналото.