Поради близостта си с Мери Пен беше непосредствено застрашена, все едно дали щеше да изпълни исканията на дука или не.
Най-добре да иде на кея и да я чака. Ако успее да я улови навреме, ще вземе лодка и ще я отведе в Холборн, преди да е влязла в палата. Но първо трябваше да разбере къде е отишла.
След минута Робин излезе навън, увит в дебелата си наметка. Слугите, които вече бяха станали, го проследиха с равнодушни погледи. Той прескочи парцала на едрия момък, който лъскаше мраморния под в голямата зала, и излезе през страничната врата на настланата с червени плочи алея към реката — един от слугите му бе казал, че снощи късно е мярнал лейди Пен по тази алея. Мъжете, които гасяха катранените факли, изобщо не обърнаха внимание на бързащия придворен.
Дъждът беше престанал, но от клоните на дърветата капеше вода и плочите под краката на Робин бяха хлъзгави. Темза се разпростря пред него като гладка сива лента, сякаш заляна с масло.
В това мъртво време, когато нощното движение бе приключило, а дневното още не беше започнало, кеят беше пуст. Навътре в реката се виждаха няколко лодки, размити очертания в отиващия си мрак, които чакаха първите утринни пътници.
На кея бе спряла лодката на френския посланик. Робин се скри зад най-близкия храст и се загледа напрегнато към луксозното превозно средство.
Пен слезе на кея с вързоп в ръце. Оуен Д’Арси, който слезе след нея, също носеше някакъв вързоп.
Робин моментално излезе от прикритието си.
— Пен?
20
Пен остана неприятно изненадана, като видя несъщия си брат да тича към нея по алеята откъм палата. Какво, за бога, търсеше тук в този ранен час? Тя се обърна към Оуен, който носеше червенокосото момченце, и го погледна несигурно. Кавалерът присви очи и около устата му се изписа корава линия.
Сякаш усетило напрежението й, детето в ръцете й се събуди и заплака. По-точно се разхълца и задиша накъсано.
Оуен погледна Робин Дьо Босер и веднага разбра кой бе разказал историята за миналото му на Пен. В гърдите му се надигна гняв. Беше очаквал братът на Пен да му създаде трудности, но изобщо не бе помислил, че е способен на такова коварство.
Но най-лошото беше, че Пен бе повярвала в цялата страшна история. Безусловно, без дори да се замисли. Без да прояви капчица доверие към него.
Пен усети как студеният поглед на Оуен я прониза като стоманено острие. Докато утешаваше хленчещото дете в прегръдките си, тя се питаше безпомощно какво да каже или да направи след неочакваната поява на Робин.
Точно тогава, съвсем неочаквано, я връхлетя първата вълна на необуздано ликуване.
Тя бе намерила детето си.
Беше истинско щастие, че Робин ще е първият от семейството, който ще види момченцето й. Тя и Робин се обичаха повече от истински брат и сестра и Пен си пожела от все сърце той да прегърне детето, да му се усмихне и да го благослови от името на цялото семейство. Да го признае за част от това семейство. Едва тогава намирането на детето щеше да стане реалност и тя щеше да се увери, че кошмарът й е приключил.
Тя се втурна към него и извика отдалеч:
— Робин, Робин… намерих сина си! Това са очите на Филип! — Не помнеше кога точно е установила, че кафявите очи на детето са очите на баща му, но в момента го възприемаше напълно естествено.
Робин я зяпна изумено, после хвърли стреснат поглед към мършавото момченце в ръцете й.
— Пен… Пен… мила Пен! — Протегна ръце да я прегърне, но не посмя. — Какво си направила, Пен? Какво говориш? Кое е това дете?
Пен се отдръпна по-далече от него и блясъкът в очите й угасна.
— Вече ти казах, Робин. Това е синът ми. Най-после го намерих. Не ми ли вярваш?
Робин загуби ума и дума. Първата му мисъл беше, че Пен си е загубила ума. Само един човек можеше да бъде виновен за тази злощастна промяна. Той се обърна рязко към Оуен Д’Арси и ръката му неволно се стрелна към дръжката на шпагата в колана му.
— Вие разбирате ли какво сте сторили на сестра ми? — изсъска той и сините му очи засвяткаха заплашително. — Как допуснахте това да се случи? Защо подкрепихте тази фиксидея? Не знаете ли към какво я тласкате?
— Робин! — изкрещя Пен, когато видя блясване на стомана.
— Не ставайте глупак — отговори студено Оуен и сложи детето, което носеше, на земята. Малкият веднага се хвърли към Пен и се вкопчи в полата й.
— Знам, че звучи невероятно, Робин — продължи заклинателно Пен, — но това е моето дете. Оуен ми помогна да го намеря.