Брат й се обърна към нея, но острието на шпагата му остана насочено към Оуен.
— Пен, как можеш да вярваш на този човек след всичко, което ти казах? След всичко, което знаеш за него? Защо му е да ти помага? Човек, който се е отказал от децата си и ги е захвърлил, човек…
Силна болка в дясната ръка го накара да замълчи. Кавалерът бе нанесъл удар по шпагата му, ръката му се извъртя и оръжието падна на земята. Оуен Д’Арси стоеше неподвижен, черните му очи бодяха като игли, рапирата в ръката му бе опряна на пода.
Робин обхвана китката си, замаян от силата на удара, който го беше обезоръжил.
— Всемогъщи боже! — пошепна Пен, но когато усети треперенето на двете деца в наситената с насилие атмосфера, ужасът се превърна в гняв. — Престанете! Веднага!
Оуен прибра рапирата си и отстъпи крачка назад. Поклони се подигравателно пред Пен, после пред Робин и рязко им обърна гръб.
— Не, Оуен, стой! — Пен се затича след него, но децата вкопчени в полите и, не й позволиха да го настигне. Нима бе забравил, че тя все още зависеше от помощта му? Целта още не беше постигната.
Оуен стъпи с единия крак на мостчето и спря. Когато се обърна бавно към нея, в тъмните очи блесна лъч надежда, но Пен не я видя.
— Оуен… Оуен, трябва да помогнем на Мери да избяга! Моля те, не ме изоставяй точно сега… Направи го заради сина ми! — Тя спря пред него, хванала двете деца за раменната.
Надеждата угасна. Оуен не каза нищо.
Робин, който машинално разтриваше китката си, се събуди от дълбокия транс. Погледът му потърси детето в краката на Пен.
Възможно ли беше всички да са се излъгали?
Той последва Пен, отчаяно търсейки правилните думи сред лавината въпроси, които го засипваха. Но тя не му обърна внимание. Имаше очи само за Оуен.
— Оуен… моля те! — изплака тя. В момента нищо друго нямаше значение. Трябваше веднага да си осигури помощта му. Никой друг не беше в състояние да се справи с трудната задача. Тя бе намерила детето си, но сега трябваше да се погрижи за признаването му. Затова продължи с дива решителност: — Това няма нищо общо с развитието на отношенията ни… с пропастта, която зейна между нас. Аз не мога да разбера, ако ти не ми обясниш… но сега нямаме време за това.
Тя млъкна и го погледна очаквателно. Искаше да види как лицето му ще се смекчи, но не се случи нищо такова. Не чу нито предложение да разчистят недоразумението си, не видя нито намек за чувство в коравия му поглед. Нищо, нищичко!
Пен отново прогони от съзнанието си всичко, освен настоящата си цел и впи умолителен поглед в лицето му.
— Не те моля да направиш това за мен, Оуен. Освобождаването на Мери ще бъде от полза и за двете страни в нашия пакт!
Най-сетне Робин си възвърна дар слово.
— Какъв пакт? — попита той, без да отдели поглед от детето в ръцете на Пен.
Сестра му се обърна към него и обясни делово:
— Кавалерът и аз имаме споразумение. Аз трябваше да му издам плановете на Мери, а като ответна услуга той обеща да ми помогне да намеря сина си.
Като видя ужасеното лице на Робин, тя кимна решително.
— Тъкмо ти нямаш право да хвърлиш първия камък срещу мен, Робин!
— Губиш ми времето — изсъска Оуен и се обърна нетърпеливо към лодката. — Вашите разногласия не ме интересуват.
— Не, почакай! — извика Пен, изпълнена с отчаяние. Не можеше да повярва, че връзката между нея и Оуен е почти разрушена. — Това не е семеен проблем. За всички ни ще е от полза да обезвредим Нортъмбърленд!
Бедният Робин попадна във вихрушка, която го хвърляше от единия бряг към другия.
— По дяволите, Пен! — изкрещя той. — Затова те чакам тук! Исках да говоря с теб за Нортъмбърленд. — Той сложи ръка на рамото й и леко я раздруса. Детето изплака и ръката му веднага се отпусна.
— Пен… моля те! Трябва да говорим.
— Ако става дума за Нортъмбърленд, мисля, че не е редно да ме посветите в тайната — отбеляза Оуен и вдигна глава към небето. Дъждът бе престанал, облаците се разсейваха.
Робин въздъхна, поклати глава и се обърна към сестра си:
— Пен?
Тя гледаше само Оуен.
— Ще ми помогнеш ли… въпреки всичко, което стои между нас? Ще направиш ли и това за мен? Само това!
— А какво стои между нас, Пен? — попита кавалерът с подигравателно вдигнати вежди. Болка разкъса сърцето й.
— Това очевидно е краят — пошепна с пресекващ глас тя.
Оуен кимна и отново погледна към порозовяващото небе. Чертите на лицето му бяха корави и неумолими, но когато отново се обърна към тях, Пен видя в очите му хладната концентрация на опитния шпионин, изправен пред трудна задача.
— Да се качим в лодката. Скоро тук ще стане много оживено и все някой ще ни познае.