Робин се наведе за шпагата си и я прибра в ножницата. Двамата с Пен последваха кавалера, без да разменят дума. Пен вървеше с мъка, защото червенокосото момченце я теглеше за полата, а другото мърдаше нервно в ръцете й. Сърцето не й даваше да ги остави в ръцете на мъжете. А ако се съдеше по здравите им хватки, момченцата също нямаха намерение да я пуснат.
— Е, какво толкова спешно има, че трябваше да говорите с Пен още на разсъмване? — попита без въведение Оуен и се облегна както преди на ръба на масата с кръстосани крака. Позата му издаваше известно равнодушие, но погледът му беше буден и пронизващ.
— Нортъмбърленд иска сестра ми да предава фалшива информация на… — Робин се поколеба, преглътна и продължи:
— … на вас… на своя любовник. Ако откаже, заплашва да я обвини в държавна измяна. Затова отидох при нея. Исках да я махна от палата, да я скрия на сигурно място.
Робин погледна Пен, после децата. Какво да прави с тях? Как да разсъждава трезво в такъв момент?
— Този гаден, мръсен лицемер! — извика възмутено Пен.
— Не ме е страх от Нортъмбърленд!
— А би трябвало — изръмжа Оуен. — И каква информация трябва да предаде Пен? Можете спокойно да ми я съобщите, нали е предназначена за моите уши.
Робин бързо се примири с перспективата да се съюзи с шпионина на френската корона. Вече не се чувстваше обвързан с Нортъмбърленд, който заплашваше Пен и чието честолюбие застрашаваше стабилността на кралството. Не му оставаше нищо друго, освен да се съюзи с човека, който вече беше забъркал Пен в интригите на съперничещите си тайни служби.
Затова без колебание съобщи на Оуен Д’Арси какво трябваше да узнаят французите по желание на дук Нортъмбърленд.
Кавалерът избухна в безрадостен смях.
— Този човек май ни смята за глупаци. Очевидно иска да хвърли прах в очите на френския двор… но защо?
— Мисля, че знам. — Решен да отиде докрай, Робин изложи всичко, което знаеше, сподели и предположенията си.
— Ако коронясат Джейн за кралица, синът на Нортъмбърленд ще стане крал и баща му ще управлява Англия от негово име — заключи Робин. — След като Едуард лично промени реда за наследяване на трона, ще му трябва само съгласието на коронния съвет. Нортъмбърленд държи плановете си в най-строга тайна, за да може да постави всички пред свършен факт. Докато французите планират женитбата на Мери и Орлеанския дук, а испанците се притесняват от възможния съюз между Англия и Франция, Нортъмбърленд най-спокойно подготвя царуването си.
Оуен кимна и отбеляза сухо:
— Верни умозаключения. Поздравявам ви, Босер!
Робин направи гримаса. Оуен Д’Арси беше последният, от когото би искал да чуе такава похвала.
— Всичко това означава, че опасността за Мери е още по-голяма, отколкото мислехме досега — обобщи Пен чутото. Тя бе седнала на пейката и главичките на децата почиваха в скута й. Дългите приказки на Робин я изпълваха с нетърпение. Гореше от желание да остане насаме с момченцата, за да се запознае със сина си.
— Дукът трябва да отстрани Мери от пътя си — допълни тя, докато несъзнателно милваше двете главички в скута си.
— Елизабет също е пречка по пътя му — прибави Робин. — А ти, Пен, си в непосредствена опасност както всички от близкото обкръжение на Мери. Ако откажеш да шпионираш в полза на Нортъмбърленд, той ще те прати веднага в Тауър. Не бива да се връщаш в палата, не разбираш ли?
Междувременно Оуен бе прогонил всички емоции — в течение на годините бе разработил този метод до съвършенство. Умът му работеше, независимо от всичко, съсредоточен единствено върху непосредствената задача.
— Тя няма избор — намеси се енергично той. — Ако искаме да освободим принцесата, Пен трябва да се държи както винаги. А вие, Босер, трябва да излъжете дука, че сестра ви е съгласна да му сътрудничи. Така ще спечелим време. — Той се обърна към Пен: — Ако Нортъмбърленд се обърне лично към теб, трябва да му отговориш, че си готова да направиш всичко, за да услужиш на него и на страната си. Разбра ли ме?
Пен кимна.
— А какво ще правим с Мери?
— Ще организираме бягството й на два етапа. — Той удари с ръка по масата и обясни — Има само два начина да се излезе от Гринуич: по суша и по вода. Ако Мери избяга, ще я спрат, преди да е изминала и една миля. Затова трябва да я преместим от Гринуич в Бейнардс Касъл. Оттам има повече възможности да стигне до града. Много просто — за да подсигурим безопасността й, трябва да объркаме преследвачите.
— Много просто? — повтори невярващо Пен. — Бейнардс Касъл принадлежи на граф Пемброк, а той е посветен в плановете на Нортъмбърленд.
— И какво от това? — попита пренебрежително Оуен. — Ако Мери помоли граф Пемброк да я приеме в дома си, той не може да откаже, нали?