— Мисля, че сте прав — кимна Робин. — Често съм го чувал да възразява на Нортъмбърленд… не задълго… но понякога избухва.
— И аз съм чувал същото — подкрепи го Оуен.
Пен разбра, че той разполага с мрежа от агенти, които му донасят всичко важно, и потрепери. И тя ли беше влязла в тази мрежа? И другите ли се държаха като нея?
— Ако принцесата пожелае да направи разходка по реката, дукът няма да заподозре нищо — продължи да развива идеята си Оуен. — След болестта й това няма да го учуди, а и ще нареди да я охраняват през цялото време. Затова днес следобед ще организираш тази разходка, Пен, и ще я придружиш с още няколко дами. Естествено, тя няма да вземе със себе си никакъв багаж, само неща, които не биха събудили подозрението на пазачите. Ще кажеш, че разходката няма да продължи повече от час. Ще слезете на брега пред Бейнардс Касъл и Мери ще поиска убежище в дома на Пемброк.
— А после? — попита заинтригувано Робин.
— Аз ще уредя всичко. Мери ще изчезне още на следващия ден, на разсъмване. Тази вечер ще ме видиш в Бейнардс Касъл, Пен, и ще получиш точни указания. През това време вие, Босер, ще занимавате Нортъмбърленд, за да не мисли за излета на принцесата. Уверявайте го, че сестра ви е готова да направи всичко, което се иска от нея. Предложете му да я натовари и с други полезни задачи… сигурно ще ви хрумне нещо.
Робин се намръщи, но не каза нито дума.
Пен стана и притисна децата към полите си. Погледът й се впи в лицето на Оуен с надеждата да чуе нещо лично, но той дори не я погледна.
— Време е да вървим — рече тихо тя.
— Да. — Оуен не се помръдна от масата, когато Пен, децата и Робин минаха покрай него и слязоха на брега.
На кея вече беше много оживено. Лодката на френския посланик потегли моментално и Пен я проследи с поглед, докато стигна до средата на реката.
Въпреки привидната студенина на Оуен тя бе прочела в погледа му болка, гняв и разочарование, които я пронизаха право в сърцето. Но защо, защо отказваше да се защитава?
Ако й бе казал, че тази история е лъжа от началото до края, тя щеше да му повярва. Или не?
Пен сведе глава към децата, вкопчени в полите й.
— Намерих сина си — рече тихо тя и в очите й лумна светлина. Вече нищо друго нямаше значение.
Робин я погледна безпомощно.
— Откъде си сигурна?
Пен се почувства задължена да му обясни.
— Първо отидохме в Хай Уайкомб. Жената, която ми е помагала да родя, призна, че Майлс е отнесъл бебето веднага след раждането му. Спомни си, че е споменал Лондон — така узнахме къде трябва да го търсим. И тази нощ го намерихме.
Робин премести поглед от нея към детето. Не смееше да си помисли колко беше страдала сестра му през последните две години… а мършавото хлапе в ръцете й?
— Кое е другото момче? — попита той.
Пен се засмя смутено.
— Още не знам какво ще правя с него, но не можах да го оставя в онова ужасно място. Беше страшно, Робин! Готова съм да убия Майлс и майка му!
Думите бяха изречени тихо, но с такава решителност, че Робин се разтрепери. В този миг сестра му беше способна на всичко.
— И двамата ще си платят, бъди сигурна в това — опита се да я успокои той. — Остави това на майка ти и на баща ми.
— Прав си… Но ще ни е много трудно да постигнем признаването му и да поискаме потвърждаването на законната му титла. — Сега думите й се надпреварваха. — Мери може да го направи… като законна наследница на трона. Щом я освободим, ще има власт да потвърди законните претенции на моя син към богатството и титлата на баща му.
Пен замлъкна. На кея беше пълно с хора. Лодки докарваха продукти за кухните на палата и слугите ги разтоварваха. Скоро щяха да се събудят и придворните и някой непременно щеше да ги познае. Може би щеше да се появи дори самият Майлс. Колкото и мрачно и объркано да й изглеждаше бъдещето, в момента най-важни бяха непосредствените потребности на децата.
— Трябва да се погрижа за тях — обясни просто тя. — Да им намеря дрешки, да ги направя и да ги стопля. И, разбира се, да ги изкъпя. О, Робин, не знам откъде да започна. Само ги погледни! Още не могат да говорят, само хленчат. Нямат сила за нищо.
Пен си спомни, че Оуен — за разлика от нея — бе помислил за потребностите на децата. Беше взел храна, мляко, одеяла. Е, да, в тези неща той имаше повече опит от нея. Нали е бил баща…
Нещо не беше наред.
Но сега нямаше да мисли за това. Тя беше майка. Майка на две деца. Трябваше да се погрижи за тях. В това имаше смисъл.
— Искаш ли веднага да ги отведа в Холборн? — попита Робин. Нямаше представа как ще го направи, но беше готов да приеме предизвикателството.