— Не — възрази Пен. — Те са мои деца. Вече няма да се отделят от мен.
Тя се наведе и вдигна момченцата на ръце. Помисли малко и каза:
— Май другото момче се казва Чарлс.
Робин се примири с неизбежното. Беше сигурен, че мащехата му ще съумее да разкрие истината в тази объркана ситуация.
— Какво ще правиш, ако някой ги потърси?
— Те са нежелани деца… живееха в една тъмна дупка… Никой няма да ги потърси.
Робин се почеса по главата. Според Пен всичко беше просто и ясно.
— Пен, ти трябва да помогнеш на принцесата да избяга от Гринуич. Как ще го направиш с две деца в ръцете? Смяташ ли, че можеш да ги криеш в покоите си, без целият двор да узнае? Ако не друг, Брайънстън веднага ще научи!
— О, той и без това ще разбере много скоро — отвърна мрачно Пен. — Моля те да доведеш Пипа. Елен със сигурност ще ми помогне. Тя има куп малки братя и сестри и знае какво трябва да се направи. Докато стигнеш в Холборн, измисли начин как по-късно ще отведеш Пипа и децата там. Аз ще остана при Мери, докато Оуен организира бягството й. Когато Мери се освободи, и аз ще съм свободна.
— Вярваш ли, че Д’Арси ще се справи? — попита колебливо Робин.
— Абсолютно. — Пен вдигна децата и Робин не можа да види лицето й. — Бягството на Мери отговаря и на неговите интереси.
Робин я погледна нерешително.
— Ти… обичаш ли го?
Пен не отговори, само извърна глава.
— Моля те, Робин, доведи Пипа! Аз ще отнеса малките в стаята си. Елен ще се погрижи за тях, докато аз съм при Мери. Нали трябва да я посветя в плана на Оуен!
Робин ожесточено си пожела да нямаха нужда от помощта на Оуен Д’Арси, макар да знаеше, че сам никога няма да се справи. Оуен щеше да използва всички средства, с които разполагаше френският посланик, но и собствения си остър ум, и дългия си опит.
— Дай да нося Чарлс! — Той взе червенокосото момче от ръцете на Пен. Безмълвното примирение, с което момченцето се сви на гърдите му, извика сълзи в очите на коравия мъж.
Стаята на Пен беше все така празна, както я бе оставил Робин. Сутрин Елен винаги чакаше господарката й да я повика. Това ставаше обикновено на разсъмване, когато принцеса Мери беше готова да приеме своите дами.
— Кажи всичко на Пипа — помоли Пен и взе Чарлс от ръцете на Робин. — Тя ще разбере.
— Сигурно даже няма да се учуди. — Робин извади носната си кърпичка и се наведе да избърше капещото носле на момченцето. — Преди няколко дни ми каза, че в твоята фиксидея има нещо… По дяволите, каква твърда коричка! Не мога да я махна.
Пен се засмя и на сърцето й олекна.
— Елен ще донесе гореща вода, ще ги изкъпем хубаво и ще заблестят от чистота. — Тя кимна и добави нежно: — Знаех, че Пипа ще разбере преди всички останали.
Все още коленичил пред детето, Робин вдигна глава към нея.
— Допуснахме ужасна грешка. Можеш ли да ни простиш?
— Вече съм ви простила — отговори тя и потърси звънчето, за да повика Елен. — Разбирам поведението ви, Робин. Цялата история беше много странна. Съвсем естествено е да си помислите, че съм си загубила ума от мъка. Знам колко ви е било трудно…
И родителите й, и Робин бяха смятали, че действат в неин интерес. Воден от заблудата си, Робин се бе намесил непростимо между сестра си и кавалер Д’Арси. Все още смяташе, че е постъпил правилно, но сега осъзна, че не е трябвало да се меси. Семейството беше създало достатъчно мъка на Пен.
— След три часа ще съм тук с Пипа — обърна се той към Пен, която настаняваше децата пред огъня.
— Да, побързайте — отговори разсеяно тя.
Робин излезе от стаята и едва не се сблъска с Елен. Прислужницата направи реверанс, изненадана, че го вижда толкова рано в стаята на господарката си. Той й кимна с мрачно лице и забърза по коридора.
Елен влезе в покоите на лейди Пен и спря като закована на прага.
— Господ да ми е на помощ! Мадам… какво е това?
— Синът ми, Елен — отговори весело Пен. — И братчето му. Трябва да ги окъпем, да ги нахраним и да им намерим дрешки.
— Господ да ми е на помощ… — повтори Елен, отпусна се на най-близкото столче и започна да си вее с ръка. Като всички от семейство Кендъл тя знаеше за трагедията на лейди Пен и сега се чудеше на какво да вярва.
Пен бе предвидила реакцията й.
— Престани да се чудиш, Елен — изрече остро тя. — В момента няма нищо за разбиране. Трябва само да ми помагаш. Искам да купиш всичко сама, повтарям — сама, защото никой не бива да знае, че тук има деца. Щом лорд Робин доведе лейди Пипа, ще приготвим момчетата и всички ще заминете за Холборн при мама и лорд Хю. А сега донеси гореща вода!
Елен се изправи бавно. Не беше глупачка и разбра, че лейди Пен не е загубила ума си, както бе помислила първоначално.