— Мислех, че детето е само едно, милейди.
— О, това е друга история — отговори развеселено Пен, щастлива, че Елен беше готова да й помогне.
Прислужницата застана пред децата и те я погледнаха объркано, треперещи в студената стая.
— Божичко! — извика уплашено Елен. — Какви са мършави!
— Побързай! — подкани я Пен. — Аз ще разпаля огъня.
Тя уви децата в одеяла, нахвърля съчки в огъня и го разпали. Когато пламъците лумнаха, седна на дебелия килим пред камината и взе децата в скута си.
— Вие двамата можете ли изобщо да говорите? — попита тя нежно. — Ще ми кажете ли нещо?
Двете деца се взираха като замаяни в пламъците. Синът й упорито смучеше палеца си.
Елен се върна с две сребърни купички.
— Първо ще ги нахраним. Мисля, че никога в живота си не са били къпани с гореща вода, бедните червейчета. Може да ги уплашим до смърт.
— Права си — кимна Пен. — Яденето ще ги успокои. Ще нахраниш ли Чарлс? — Тя вдигна червенокосото момче от скута си.
Елен седна на едно столче и вдигна капака на купичката. Усетило приятната миризма, детето веднага посегна към нея.
— Спокойно, малкият — засмя се тя, хвана ръцете му и поднесе към устата му лъжица овесена каша с мед.
Пен настани сина си удобно и го нахрани по същия начин. Момченцето не изпускаше лъжицата от очи и напрегнато следеше пътя й от купичката до устата му и обратно.
— Как мислиш, Елен… прилича ли на баща си?
Елен хвърли поглед към малкия.
— Трудно ми е да кажа, милейди, какво има под дебелия слой мръсотия.
Много дипломатичен отговор, помисли си развеселено Пен, кимна и събра последните остатъци от кашата. Синът й облиза устнички и тя повярва, че празнотата е изчезнала от очите му и телцето му се е отпуснало. Той посегна към празната купичка, мушна пръстче вътре, облиза го и отново посегна към купичката.
— Още са гладни, Елен!
— Ще им дадем, но не наведнъж — отговори категорично прислужничката. — След банята ще им донеса рохки яйца и мляко.
Пен извади медната вана и я довлече пред огъня.
— Ще ни трябват детски дрешки.
— Лесно ще намеря — успокои я Елен. — Първо да донеса юда.
Пен отново взе децата в скута си, залюля ги и запя приспивна песен от собственото си детство. Вършеше го съвсем естествено. Искаше децата да се изпълнят с доверие към нея, да разберат, че на този свят има и добри хора.
Сълзи запариха в очите й, като си помисли колко време беше безвъзвратно изгубено. Припомни си месеците на отчаяние и безнадеждност… докато тя беше страдала, двете момченца бяха вегетирали като червейчета без надежда и очакване.
От този миг нататък обаче щяха да получават само обич и топлина. И никога вече нямаше да гладуват.
Банята не беше толкова радващо преживяване като кашата с мед. Децата се отбраняваха гневно, ритаха и пръскаха, но за учудване на двете жени не пищяха, само хленчеха. Очевидно ги бяха приучили да не вдигат шум.
Щом ги сложиха във водата, Чарлс пъргаво се измъкна навън и побягна към ъгъла на стаята.
— Остави го — засмя се Пен. — Първо ще изкъпем другия.
Тя държеше здраво сина си, докато Елен го сапунисваше и търкаше. Сякаш мием мръсно сребро, помисли си учудено Пен, когато изпод парцала се появи светла, чиста кожа. Малкото ъгловато лице беше бледо и това беше съвсем нормално — детето никога не бе излизало на чист въздух и беше гладувало, — но тя вече беше сигурна, че вижда лицето на Филип, формата на носа и устата беше същата. А очите без съмнение бяха неговите. Филип имаше същите дълги мигли. С тези мигли си разбил десетки дамски сърца, обичаше да го дразни тя.
— Прилича на баща си — проговори като на себе си тя.
— Да, има нещо — кимна Елен и продължи да мие главичката на детето. Тънката косичка беше кестенява и се навиваше на масурчета.
Малкият скоро престана да се съпротивлява и позволи да го увият в затоплената хавлия. Сложи палец в устата си и очичките му се затвориха.
— Момченцето е напълно изтощено. Нека си поспи, докато ние се занимаваме с другия.
Пен отнесе сина си на леглото. Мускатово орехче го огледа недоверчиво и се оттегли в най-далечния ъгъл. Малкият Филип не се помръдна. Само палецът бавно се плъзна от устата му.
Когато отстраниха дебелия пласт мръсотия от телцето му, Чарлс се оказа зеленооко момченце със светло лице, отрупано с лунички. Оранжево-червената му коса беше по-гъста, отколкото на Филип, и стърчеше на всички страни.
— Сега трябва да отида при принцесата — каза Пен, щом настани Чарлс до братлето му. — Остани при тях, Елен. Не напускай стаята нито за миг! — Тя се погледна и посегна да развърже шнуровете на корсажа си. Роклята й не беше достатъчно представителна за посещение в кралските покои.