Елен скочи да й помогне.
— Моля те, свали тази рокля! Щом се върна, ще донесеш нещо за ядене, дрешки и всичко, което ни е необходимо — каза Пен. — Докато ме няма, ще стоиш при тях и ще зарезиш вратата отвътре.
Камериерката й донесе друга рокля и Пен се преоблече, без да изпуска от очи спящите деца. Среса косата си и я скри под просто ленено боне. Днес нямаше време за сложна фризура.
Пен помоли прислужницата да й донесе наметката и нареди строго:
— Ако лорд Робин и лейди Пипа пристигнат, докато ме няма, пусни ги да влязат — но не отваряй на никого другиго!
— Простете, мадам, но аз не съм глупачка! — отговори обидено Елен.
Пен избухна в смях.
— Разбира се, че не си. — Тя излезе в коридора и спря за миг, за да се подготви за посещението при Мери. Не беше лесно да откъсне мислите си от домашните грижи около децата и да се съсредоточи върху жестоката реалност. Трябваше да осъществи плана на Оуен.
Сега нямаше време да мисли какво бе загубила.
21
— Защо французите искат да ми помогнат? — размишляваше на глас Мери, докато търсеше копринената лента, за да я сложи в книгата си.
— Заради самата вас, мадам — побърза да я увери Пен, макар да знаеше, че въпросът на принцесата е чисто реторичен. — Може би се надяват да се омъжите за Орлеанския дук.
Мери се засмя иронично.
— Сигурно си права. Няма да ми навреди, ако си мислят, че ще се съглася… някой хубав ден. — Тя се надигна и отиде до пулта за писане, поставен така, че светлината от избития в дебелата стена прозорец да пада върху него. — Вярвате ли на кавалера, Пен?
Пен не сметна за нужно да спомене личната си връзка с Оуен.
— Разбира се, мадам. — Тя стоеше пред камината, скръстила ръце под гърдите си.
— Вероятно е един от агентите на Дьо Ноай? — Тонът на Мери издаваше умерен интерес към въпроса или евентуалния отговор.
— Според мен той е най-важният шпионин на посланика.
Мери прелисти страниците на големия том, оставен на пулта, сякаш търсеше точно определена страница.
— Откога вярвате в това, Пен? Или е по-добре да не задавам този въпрос?
— Мисля, че така ще е по-добре, мадам. — Пен заби нокти в дланите си и едва не изохка. Раменете й бяха сковани, мъчеше я болка. Тя се опита да се отпусне, да отвори юмруците си.
Принцесата вдигна очи за миг.
— Аз имам доверие във вас, Пен, затова ще се доверя и на вашия агент. Е, добре, значи ще се предадем в ръцете на французите. — На устата й заигра тънка усмивка. — И без това нямаме друг избор… а и ще причиним доста неприятности на Нортъмбърленд.
— Точно така, мадам. — Пен раздвижи рамене и завъртя глава, за да разхлаби схванатия си тил. Едва сега усещаше колко е изтощена. В последно време безсънните нощи бяха много чести.
— Естествено, аз ще ви придружа. Кого желаете да вземете, освен мен? Само една или две дами. Не бива да изглежда така, сякаш възнамерявате да отсъствате по-дълго.
— Коя от дамите ви изглежда подходяща за това начинание?
Пен си представи свитата на Мери и отговори решително:
— Матилда и Сюзън.
— Много добре. Организацията предоставям на вас. Но няма да тръгна без книгите си. Трябва да ги опаковаме и да ги отнесем на борда.
Защо да възразява? Просто още една задача, която трябваше да изпълни.
— И как, според мнението на кавалера, ще напусна Бейнардс Касъл?
— Не ми каза, мадам.
— Ах, разбирам! Колко успокояващо. — Гласът на Мери прозвуча необичайно остро. — Отивам в леговището на лъва, без да знам как ще изляза. — Тя застана зад пулта за молитва и освободи Пен с думите: — Трябва да се помоля. В момента бог ми предлага единствената сигурност.
Пен направи реверанс и напусна покоите на принцесата. Макар че трябваше да носи тежък кръст, Мери често усложняваше допълнително живота на свързаните с нея хора.
Тя отведе Сюзън и Матилда настрана и им обясни ситуацията. И двете бяха на служба при Мери почти толкова дълго, колкото и тя. Матилда скоро щеше да се омъжи повторно — за кралския щалмайстор, а Сюзън беше вдовица като нея.
— Няма да е лесно да измъкнем цял сандък с книги — усъмни се Матилда.
— Ще ги прикрием като кошница за пикник — отговори уверено Пен.
— Много тежка кошница — уточни Сюзън.
Придворните дами избухнаха в смях и за момент забравиха опасността, на която се излагаха.
— Е, тогава да започваме — прекъсна ги решително Пен. — Чака ни много работа. Матилда, вие ще поръчате лодката за обед. Ако успеете да го уредите, би било добре да я управлява мастър Брадок. Той е много предан на принцесата.