Матилда кимна и трите се разделиха, за да започнат приготовленията.
Часовникът на кулата в големия двор удари девет. Пен отиде до прозореца и погледна надолу. Робин бе тръгнал в седем и щеше да се върне най-рано в десет.
Сърцето й биеше ускорено, усещаше кожата си суха и опъната. Виновна беше умората, но не само тя. Чувстваше се нервна и уплашена — но в същото време перспективата да прекара още един изпълнен с опасности ден я възбуждаше.
Само една грешна стъпка, и Нортъмбърленд щеше да има отличен претекст да обвини Мери в държавна измяна — да не говорим за помагачите й. Докато стигнат до Бейнардс Касъл, отговорността за изпълнението на плана беше изцяло нейна.
Оуен. Възбудата й угасна и бе заменена от лошо предчувствие. Не можеше да си представи, че ще го види отново, когато всичко свърши.
Но каквото и да й готвеше бъдещето, тя имаше детето си. С него щеше да живее в мир, любов и сигурност. Върху това трябваше да съсредоточи всичките си сили. Връзката и с Оуен беше започнала заради детето и щеше да свърши с него.
Пен напусна покоите на Мери с тихи стъпки. Меките й обувки, украсени със скъпоценни камъни, се плъзгаха безшумно по полирания дъбов под. Децата я очакваха.
— Лейди Пен?
Носовият глас на дук Нортъмбърленд я спря. Тя се обърна бавно.
— Желая ви добро утро, милорд!
— Как е принцесата? — Когато студеният му поглед се плъзна по лицето й, тя се зарадва, че в коридора цареше полумрак.
— Мисля, че е малко по-добре. Даже замисля малък излет, за да подиша чист въздух. Денят обещава да е слънчев.
— Излет на чист въздух? — Дукът поглади грижливо подрязаната си брадичка. — Това означава, че се чувства много по-добре.
— Лекарят смята, че малка разходка по реката няма да й навреди, сър. Ще я отнесат с носилка до лодката и ще прекара около час по реката.
— Разбирам. И кога ще стане това?
— След като се помоли, милорд. Когато утринната мъгла се вдигне и изгрее слънце. Но преди да е напекло много силно. — Пен не можеше да му каже точен час, но се надяваше, че думите й са прозвучали убедително. Мери често се молеше с часове и всички в двора го знаеха.
Нортъмбърленд я погледна със съмнение изпод рунтавите си вежди. Направи му впечатление, че Пен Брайънстън поразително приличаше на майка си. Нещо в позата на главата, в израза на блестящите очи… но поведението й беше безупречно.
— Виждали ли сте брат си от снощи, мадам?
— Преди около час се видяхме за малко, милорд — отговори с усмивка Пен.
Херцогът отново поглади брадата си. Сигурно това му помага да мисли, каза си злобно тя.
— По време на този разговор беше ли споменато нещо важно, мадам?
— Мисля, че да, милорд. — Тя направи реверанс, без да отделя поглед от него. — Много скоро ще установите, че и аз, подобно на брат си, знам какво изисква от мен дългът.
Нортъмбърленд обмисли много внимателно думите й, гладейки брадата си. След малко се поклони, сякаш беше доволен.
— Предайте на принцесата пожеланията ми за бързо оздравяване.
— А кралят… как е днес? — попита съчувствено Пен.
Нортъмбърленд се намръщи грозно.
— Негово величество укрепва от ден на ден — отговори сковано той и продължи пътя си.
Разправяй ги тия на другите! Пен го изчака да завие зад ъгъла и, подчинявайки се на внезапен импулс, тръгна по друг коридор, който водеше покрай кралските покои. Не беше лошо да провери кои членове на коронния съвет се намират в Гринуич, когато Мери ще предприеме опита си за бягство.
Дълго преди да стигне до вратата на кралските покои, тя чу гръмкия глас на Майлс Брайънстън:
— Мистрес Гудлоу винаги е постигала най-добри резултати, милорд!
Гудлоу!
Пен спря като закована. Помисли малко и се скри в сянката на стената. Слава богу, че тъмната й рокля се сливаше със сивата светлина на утрото!
Гудлоу! Билкарката на лейди Брайънстън. Жената, за която баба Уордъл бе казала, че била акушерка като Бетси Кошъм. Жената, бдяла над болния Филип. Която го бе видяла да умира.
Жената, която по време на бременността й я беше лекувала с всевъзможни билки. Чайове и тинктури, които вероятно беше получила от Бетси Кошъм. Тази личност със сигурност знаеше как да предизвика преждевременно раждане.
Какво бе казал Оуен… Дарбата да правиш добро много лесно може да се превърне в своята противоположност.
В последната зима от своя живот Филип се чувстваше много добре, беше дори по-силен отпреди. Кашлицата беше престанала да го мъчи. И изведнъж се разболя. Състоянието му се влоши много бързо. Мистрес Гудлоу се грижеше за него.
Преди да се разболее или след това?