Пен стоеше в сянката с ръка на гърлото си и чакаше споменът за онова ужасно време да се изясни. Майката на Филип беше много загрижена за сина си и неотлъчно стоеше до него. Точно така — тя повика билкарката, когато Филип се разболя. Само тя имаше право да стои до леглото на младия граф. Никой не помисли да повика лекар. Пен не можа да си спомни дали мистрес Гудлоу му даваше лекарства или не. Ако да, те не бяха помогнали. Кашлицата му непрестанно се засилваше. Макар че самата тя беше в критично състояние, Пен го чуваше да кашля ден и нощ.
Отново видя пред духовния си взор сивото лице на Филип, мъртвешката, почти зеленикава бледност, когато започна да повръща и да се поти, отчаянието в очите му, когато се опитваше да се примири с неизбежния край. Всички бяха до него. Майка му стоеше на заден план, мълчалива, със сухи очи. Мистрес Гудлоу, чието спокойствие граничеше с равнодушие, затвори очите на мъртвия и покри лицето му.
Пен сведе очи към пода и дъхът й спря. Една грозна мисъл бавно добиваше ясни очертания.
Майката на Филип! Жена, която бе в състояние да предизвика преждевременно раждане, да осъди живо новородено на смърт, както беше постъпила с малкия Филип… жена, която се е съветвала с Бетси Кошъм как да се отърве от нежеланото дете…
Тази жена беше в състояние да стои и да гледа как синът й умира. Синът, който не живееше според нейните желания и отказваше да й се подчинява.
Вдовстващата контеса не обичаше своя първороден син… не, дори по-лошо. Той представляваше заплаха за нея, заплаха за господството й, докато Майлс изпълняваше заповедите й като ловно куче, готово да захапе всяка жертва и да й пречупи врата. Тя ли беше виновна за смъртта на Филип?
Пен се вслуша внимателно в продължаващия спор.
— В този случай обаче мистрес Гудлоу не е постигнала почти нищо, Брайънстън — заяви подигравателно дукът. — Не е по-добра от лекарите. Бих казал даже, че е по-бездарна от тях.
— Моля ви се, милорд! Лекарствата на мисис Гудлоу са легендарни!
Като чу омразния глас на свекърва си, Пен се вцепени. Обзе я паника. Не беше в състояние да се помръдне. Синът й… децата бяха в непосредствена близост! Внезапно я обзе страх, че свекърва й ще усети внука си — като хищник, подушил следата на плячката.
— Мистрес Гудлоу ще се справи, милорд, но й е необходимо време — каза лейди Брайънстън, умело смекчавайки остротата на тона си.
Сигурно ще се справи, каза си Пен. След първия шок умът й заработи студено и кристално ясно. Отново усети на езика си горчивата течност, която мистрес Гудлоу й беше дала един ден преди започването на божите. Стомахът й моментално реагира на спомена и се сгърчи от болка.
Дали Майлс и майка му искаха да си подсигурят благоволението на дука? Затова ли бяха довели билкарката при болния крал? Мистрес Гудлоу беше сляпо предана на лейди Брайънстън и със сигурност беше в състояние да твори както добро, така и зло.
Ами ако този път се провали? — запита се Пен. Ако състоянието на краля продължи да се влошава? Кого щяха да привлекат под отговорност?
Лейди Брайънстън беше безмерно честолюбива и злобна, но не се отличаваше с комбинативен ум. Плановете й бяха лишени от равновесие. Това я правеше уязвима. Може би бе дошло времето да й нанесе първия удар.
Пен вдигна глава, напусна прикритието си, изписа на лицето си усмивка и влезе с развяващи се поли в преддверието на кралските покои.
— Желая ви добро утро, лейди Брайънстън… лорд Брайънстън. — Реверансът й беше безупречен. Деверът й се овладя достатъчно бързо, за да отговори учтиво на поклона й.
— Правилно ли чух… наистина ли мистрес Гудлоу бди над болния крал? — попита Пен, обърната към Нортъмбърленд. Както винаги, преддверието беше пълно с хора, някои загрижени, повечето просто любопитни. Бързият й поглед откри граф Пемброк сред група придворни. Значи той беше тук, не в Рейнардс Касъл? Толкова по-добре!
— Да, мадам. Познавате ли тази жена? — Херцогът я изгледа с внимание.
— Разбира се, сър. Тя упражни лечителското си изкуство при ранната смърт на съпруга ми и при моето също така ранно раждане — отговори с усмивка Пен. — Тъй като съм суеверна, милорд, аз предпочитам ангела на милосърдието пред ангела на смъртта.
Лейди Брайънстън издиша шумно. Лицето на сина и се оцвети в тъмночервено.
— Това е понятно, мадам — кимна дукът. — Наистина е ужасно, че са ви сполетели два жестоки удара на съдбата толкова бързо един след друг.
— И аз съм на това мнение — кимна Пен. — Но когато има болен, нещастието винаги е много близо, нали, мадам? — обърна се тя към свекърва си с невинна усмивка.
— Мистрес Гудлоу е известна лечителка — процеди вдовстващата контеса през здраво стиснати зъби.