— Не ми се вярва, че детето на Филип може да е с червена коса — засмя се Пипа. — А този тук има миглите на баща си. Навсякъде бих ги познала.
— О, Пипа! — Пен се засмя през сълзи и отново прегърна сестра си. — Това са миглите на Филип! Нали и ти мислиш така?
Робин се приближи към леглото и също впи поглед в децата.
— Невероятно — пошепна той. — Има истинска прилика!
— Какво ще правиш сега? — попита Пипа и стана. — Как ще постъпиш, за да го признаят за син на Филип?
Пен погледна към Робин. Предупредителното поклащане на главата й даде да разбере, че дори Пипа не биваше да знае за предстоящото бягство на принцесата.
— Имам идея — отговори тайнствено Пен и се обърна към внимателно слушащата прислужница: — Елен, моля те, донеси месо и бира. Още не съм закусила.
Елен се нацупи, но покорно се поклони и излезе от стаята.
— Чуйте ме — започна Пен. — Ако успеем да поставим Майлс и майка му под подозрение, може би дори да ги бутнем в затвора, тогава ще ни е по-лесно да легитимираме Филип.
— Какво смяташ да предприемеш? — попита Пипа и в погледа й светна жив интерес.
— Вече започнах. — Пен седна на леглото и сложи ръка на рамото на сина си. Този път той не се отдръпна, а притисна лепкавото си личице към гърдите й.
— Ако успеем да убедим Нортъмбърленд, че мистрес Гудлоу е използвала отрова по заповед на лейди Брайънстън, той ще изтълкува присъствието й до леглото на краля като престъпление срещу монарха, нали?
В първия момент Пипа и Робин зяпнаха смаяно, после Пипа попита невярващо:
— Значи ти мислиш, че лейди Брайънстън я е накарала да предизвика преждевременно раждане?
— Да — отговори твърдо Пен и лицето й помрачня. — Първо се опита да предизвика аборт, след това ранни родилни болки. Вярвам също, че е отговорна за смъртта на Филип. Но, както ми казаха Майлс и майка му, не мога да го докажа.
— Те не биха казали, че не можеш да докажеш нищо, ако няма нищо за доказване. — Пипа бе устремила поглед към масата и ръцете й шаваха неспокойно.
— Ще се справим. — Робин кимна решително. — Нортъмбърленд подушва предателство на всеки ъгъл, освен това не може да понася Майлс, който го следва като вярно куче и се хвали навсякъде с близостта си до „великия майстор на кралството“. Това ще ни помогне.
Пен кимна.
— На теб се пада задачата да подхранваш семето, което аз посях, Робин. Дукът ти има доверие, освен това всички знаят, че сме много близки, и няма да събудиш подозрение, ако кажеш, че смъртта на Филип не е била естествена. Можеш да говориш съвсем спокойно. Доколкото чух, тази Гудлоу не е успяла да подобри състоянието на краля с дяволското си изкуство. Точно обратното, Едуард е още по-зле, затова дукът ще има всички основания да повярва в намеците ти.
Робин надигна устремно и се запъти към вратата.
— Веднага отивам при него.
В този момент в стаята влезе Елен с табла в ръце.
Робин я спря, взе канчето с ейл, отпи голяма глътка и го остави обратно на таблата.
— Много ти благодаря, Елен! Бях жаден като камила след месец в пустинята. — Изтри устата си и се обърна към сестра си: — Ще се върна бързо, Пен!
— Да, ще те чакам.
— Колата, с която Пипа и Елен ще заминат за Холборн, вече чака долу.
— Ще се приготвим бързо — обеща Пен.
Робин кимна и повтори, сякаш искаше да убеди себе си:
— До скоро, Пен!
— Хапни, Пен. Сигурно умираш от глад — каза Пипа и посочи таблата, която Елен беше оставила на ниската масичка.
Пен отчупи парче топъл хляб, сложи отгоре му парче месо и го намаза с горчица.
— Значи Елен и аз трябва да отведем децата в Холборн — отбеляза Пипа, която инстинктивно бе заела мястото на Пен между децата. Тя помилва котарака, който все още не бе преодолял подозрителността си, и попита: — А ти? Вероятно не можеш да оставиш Мери сама? Все пак става въпрос за детето ти…
Пен поклати глава и отпи глътка бира.
— Още не съм й казала. Рисковано е. Брайънстънови не бива да разберат, докато децата са още в палата.
— Права си. — Пипа вдигна вежди. — Ще ми кажеш ли какво криеш от мен?
Пен не отговори и сестра й не настоя. Нейната задача беше да отведе децата при Гуинивиър и лорд Хю. Нямаше време да разпитва Пен за тайната й мисия.
Елен шеташе усърдно и скоро събра най-необходимото за пътуването.
— Ще вземем и Мускатово орехче — каза тя и сложи котарака в кошницата му, без да чака решението на господарката си.
Пен вдигна сина си и го притисна до себе си. Главичката му се отпусна на рамото й. Тя го целуна по косата и вдъхна дълбоко сладкия му детски аромат. Колко се беше променил за малкото часове, откакто беше при нея!