Робин сведе глава.
— Моля за прошка, милорд. За момент загубих самообладание и забравих дълга си.
Дукът кимна, но лицето му не се разведри.
— Как е днес кралят? — осведоми се Робин и хвърли поглед към вратата на кралския апартамент.
— Болен е… много болен. — Нортъмбърленд умело се престори на угрижен.
— Значи лекарствата на билкарката не са му помогнали?
— Даже напротив. Сега е по-зле отпреди.
— Ние сме суеверно семейство и имаме лошо мнение за лечителското изкуство на мистрес Гудлоу — подхвърли уж небрежно Робин. — Тя ни донесе само нещастие, докато се грижеше първо за зет ми, а после и за сестра ми. Въпреки привидните усилия на лечителката лейди Пен роди преждевременно.
— Да, това ми е известно. — Дукът го огледа дебнещо. — Обаче лейди Брайънстън я препоръчва най-горещо.
— Прав сте. Аз бих го определил като триумф на надеждата над опита.
— Отново сте прав. — Нортъмбърленд облиза сухите си устни. — Лейди Пен намекна нещо подобно.
— Сестра ми е предубедена, но смятам, че това е разбираемо — отговори гладко Робин. — Но за лейди Брайънстън залогът е много висок. — И се усмихна многозначително.
— Така ли? — Промърмори дукът и вдигна вежди.
— Да постави една от служителките си в непосредствена близост до леглото на негово величество… — Робин направи умела пауза. — Представяте ли си какви последствия ще има това за нея и за сина й?
— Представям си — отговори сухо дукът, отвърна поглед и се загледа през прозореца към реката, осветена от слабите лъчи на зимното слънце.
Часовникът на камината показваше малко след един. Според изчисленията на Робин лодката на Мери трябваше отдавна да е тръгнала. Но щяха да минат няколко часа, преди да стигне в Бейнардс Касъл. Основната му задача беше да се погрижи дукът да не забележи отсъствието на принцесата. Съзнанието за важността на мисията му го изпълваше с дълбоко задоволство.
— Съпругът на сестра ми почина твърде внезапно — продължи доверително той. — Смъртта му беше загадка за всички ни. Буквално за един ден го връхлетя някаква незнайна болест и въпреки грижите на мистрес Гудлоу и на скъпата си майка не можа да се вдигне от леглото.
Нортъмбърленд се обърна рязко към него.
— А съпругата му? Нима не се е грижила за болния си мъж?
— Лейди Пен също беше много болна. Убеждаваха ни, че това са обичайните неразположения на бременната жена, макар че дотогава сестра ми се радваше на най-добро здраве — обясни спокойно Робин. — Но тя страдаше от постоянна слабост и почти не я допускаха до леглото на съпруга й.
— Разбирам. — Нортъмбърленд поглади брадичката си. — Нещо определено ли намеквате, Робин?
— Ако пожелаете да го схванете като намек, милорд. — Робин издържа уверено погледа на дука. Лицето му беше сериозно и овладяно, устата здраво стисната. — Кралят също няма да оздравее.
— Така е — отвърна мрачно Нортъмбърленд, бутна го настрана и без да се извини, се запъти към изхода на залата.
Дукът спря на входа към спалнята на краля и размаха кутийката с ароматни треви, която носеше винаги със себе си, в напразен опит да прогони ужасното зловоние. Мистрес Гудлоу беше сама с болния и тъкмо държеше над пламъчето на свещта малък меден съд. Когато дукът влезе, тя вдигна поглед, но не го поздрави, а продължи да мърмори тихо.
— Как е кралят? — попита Нортъмбърленд.
— Ще се оправи, преди да изтече седмица, милорд — увери го жената. Изражението й беше спокойно, в погледа й имаше сигурност. — Лекарствата не действат веднага. Трябва им време.
Нортъмбърленд се поколеба. За какво бе намекнал Босер? Че Брайънстънови са вкарали в спалнята на краля една отровителка? Това му изглеждаше невероятно — не на последно място и защото не можеше да си представи, че жената ще има някаква полза от смъртта на Едуард. Въпреки това състоянието на краля се влошаваше, а не се подобряваше. Може би старата не беше никаква лечителка.
Устата му се опъна в тънка линия. Лечителка или не, тя беше инструмент на Брайънстънови.
Той отстъпи крачка назад и изкрещя:
— Стража!
В стаята нахлуха шестима войници с извадени оръжия. Нортъмбърленд посочи мистрес Гудлоу и заповяда студено:
— Разпитайте я за смъртта на Филип Брайънстън.
За първи път, откакто беше дошла в палата, мисис Гудлоу пребледня. Лицето й се разкриви от ужас.
— Подложете я на подробен разпит — продължи с ледено равнодушие дукът. — И повикайте отново кралските лекари. Искам веднага да отстранят вредата, която нанесе тази самозвана лечителка.
Макар че всемогъщият надали им е дал силите и знанията да изпълнят тази невъзможна задача — допълни мислено той.