— Кулата на фара? — попита тя и посочи планините.
— Това е код, който измислихме преди доста години. Досега не съм имал повод да го използвам — потвърди Оуен. — Когато имат нужда от мен… когато положението стане опасно, посланикът знае къде да ме намери. Само той, никой друг.
Пен го изслуша мълчаливо. Той й напомняше отново за непредвидимия, изпълнен с опасности живот на шпионина, работещ за страната си. Следващата й мисъл беше за Робин и тя се запита потиснато какво ли беше станало след бягството на Мери. Дали бяха заподозрели участието на Робин? Може би Нортъмбърленд вече го беше заклеймил като предател?
Двамата минаха между две високи колони, с които завършваше дълга сива стена, и продължиха направо през полята по тясна пътека. Пътеката направи завой и пред тях изникна красива селска къща от същия сив камък с покрив от шифер и големи прозорци. От четирите комина се издигаше дим, в двора крякаха пилета, в близкото езерце плуваха патици, от гълъбарниците излитаха гълъби.
Пен се обърна към Оуен. Той беше спрял коня си и се взираше като омагьосан в идиличната сцена. След малко шумно пое въздух. Когато заговори, гласът му прозвуча в тишината като пречупен:
— Мислех си, че никога няма да дойда отново тук…
Пен не попита за причината. Знаеше, че тук ще намери отговора.
Вратата на къщата се отвори и на прага застана жена. Висока, тънка, с посивели коси под скромното бяло боне. Въпреки превитите рамене и престилката, която носеше над роклята от груб вълнен плат, тя изглеждаше като изискана дама. Зад полите й се подадоха две зеленооки деца.
Жената засенчи очите си с ръка и направи няколко крачки напред.
— Мамо!
— Оуен? — Мелодичният й глас издаваше съмнение и невяра. Оуен скочи от коня и се втурна насреща й.
Двамата се прегърнаха и дълго останаха така, забравили двете деца на вратата и Пен, която остана на седлото.
Най-сетне се отделиха бавно един от друг, Оуен хвана ръката на майка си и я отведе до коня на Пен. Протегна се и свали Пен и детето й от седлото.
— Мамо, това е лейди Пен Брайънстън, а момченцето е синът й Филип. Пен, това е майка ми Естер, лейди Д’Арси. — Той се обърна към къщата и допълни с треперещ глас: — А това са децата ми Луси и Андрю, които не познават баща си.
Пен погледна жената, после децата, които наблюдаваха новодошлите с неприкрито любопитство. Накрая безпомощният й поглед се впи в лицето на Оуен.
— Мамо, искам ти да обясниш всичко на Пен — помоли тихо той.
Майка му огледа първо сина си, после непознатата дама. Лицето й беше сериозно, но в ясните сиви очи светеше радост.
— Сигурен ли си, Оуен?
— Да. Аз няма да се справя.
— Е, добре. — Мелодичният й глас беше изпълнен с решителност. — Вие и детето ви сте добре дошли под моя покрив, Пен Брайънстън, както сте добре дошли в сърцето на сина ми — иначе нямаше да ви доведе при мен… Да влезем.
Тя се обърна към къщата, а Пен впи поглед в Оуен. Лицето му най-сетне се беше отворило, в очите му светеше облекчение. Сякаш след дълга мъка се бе освободил от огромен товар.
— Готова ли си? — попита тихо той.
— Да… да, естествено.
— Чакам те.
Пен кимна и забърза след лейди Д’Арси. В къщата беше топло и уютно. Миришеше на прясно опечен хляб, на дърва, на сушена лавандула и розови листенца.
Естер Д’Арси отведе гостенката си в малък салон в задната част на къщата. В ъгъла стоеше детски чекрък с гранче навита вълна. На прозореца седеше парцалена кукла. Пен настъпи един пумпал и откри на масата парче пергамент, на което с несигурна ръчичка бяха изписани буквите на азбуката.
Домакинята забеляза бързата наблюдателност на гостенката и се усмихна.
— Децата на Оуен са много умни. Учат също така бързо, както някога баща им. — Тя подложи Пен на внимателен, но дружелюбен оглед. — Синът ми явно много ви обича, щом ви е довел тук — отбеляза тихо тя. — Благодарна съм на бога, че ви е срещнал. Последните години бяха много трудни за всички ни.
Пен отговори просто:
— Аз обичам Оуен, мадам, но между нас стоят въпроси… проблеми… — Тя вдигна леко рамене и застана така, че Филип да може да гледа над рамото й през прозореца.
— Да, това е разбираемо. Моля, седнете. — Лейди Д’Арси посочи пейката до камината. — Изпийте чаша бъзово вино. — Тя наля чаша вино от стомната, която стоеше на масата, и подаде на Филип ябълка от кошничката. — Не е син на Оуен, нали? — попита тихо тя.