— И вие ли го смятате за погрешно?
Лейди Д’Арси се поколеба.
— За Луси и Андрю със сигурност не е добре, че баща им взе това решение. Откакто дойдоха при мен преди три години, те не са чували името на баща си. Тогава Андрю беше на три, а Луси на две… горе-долу колкото синчето ви. — Тя се усмихна и погледът й омекна, докато следеше устремната обиколка на Филип. След малко въздъхна отново и каза: — Оуен вярваше, че това е единственият начин да живеят сигурно и спокойно.
Пен все още притискаше пръсти о слепоочията си, сякаш това щеше да й помогне да си пробие път през непроходимия гъсталак, изникнал така внезапно пред нея. Майката на Оуен казваше истината. Чистата, неукрасена истина. Не се страхуваше да критикува сина си, не се колебаеше да изрази съмненията си в правилността на решението му.
Обаче Пен усещаше с цялото си сърце колко много е страдал Оуен от раздялата с децата си. Припомни си малкото момиче, което едва не попадна под копитата на коня му. Припомни си тъмните сенки в очите му, когато говореше за деца. Спомни си как се бе погрижил да задоволи всички потребности на двегодишния си спътник, за непринудеността, с която общуваше с Филип.
— Какво стана с Естел?
— Умря преди две години. Градът, в който живееше, бе сполетян от чума.
— Не е ли била затворена в манастир… в орден със строги, дори жестоки правила?
Естер поклати глава.
— Не, това е измислица. Естел живееше в едно от именията на семейството си в Прованс. Естествено, кралският двор и разнообразните му забавления й липсваха, но иначе живееше много добре. Трябваше да се задоволи със скромните забавления на провинциалната аристокрация, освен това мисля, че имаше любовник. Не беше нещастна… и със сигурност не беше в опасност.
— Разбирам. — Пен смръщи чело. — Защо Оуен не ми разказа тази история сам?
— Сигурно се е страхувал от стремежа да извини поведението си. Да се оправдае. Знаел е, че аз няма да го направя — обясни тихо майката. — Синът ми никога не е бил страхливец.
Пен вдигна Филип в скута си. Момченцето се облегна на гърдите й и задъвка остатъка от ябълката с полузатворени очи.
Да, ясно. Оуен искаше тя да разбере, да го приеме и да му прости. Пен задържа натежалата главичка на детето, което заспиваше.
— Може ли да го оставя тук?
— Разбира се.
Пен се изправи, настани удобно Филип на пейката под прозореца, после излезе навън.
Меки звуци на арфа я поведоха по коридора, после през голямата зала, докато стигна до притворената врата на облицовано с дърво помещение в предната част на къщата.
Оуен седеше зад арфата и пръстите му се плъзгаха по струните. Мелодията беше сладка и меланхолична. Пен остана на прага, заслушана в нежните тонове, в които звъняха копнеж, болка и надежда. Децата седяха на пода и слушаха възхитено.
Оуен отвори очи и я вида да стои на прага. И погледът му като музиката беше изпълнен с копнеж, болка и надежда.
Тя се усмихна нежно и седна на едно ниско столче зад децата. Пръстите му отново се плъзнаха по струните и този път мелодията изразяваше вяра в бъдещето и пламенни обещания.
— Жената призна, че докато е работила в дома на лейди Брайънстън, е използвала магьоснически номера и отровни билки, милорд! — Облеченият в черно страж донесе вестта с поклон и притисна шапката към гърдите си.
Нортъмбърленд вдигна глава от документите на писалището си.
— А каза ли нещо за краля? И по тази точка от обвинението ли направи признания?
— Не, милорд. Сложихме я на пейката за мъчения, но тя упорито твърдеше, че по заповед на лейди Брайънстън правела всичко за оздравяването на крал Едуард.
— Дала ли е отрова на Филип Брайънстън по нареждане на майка му?
— Отрича, милорд. Обаче призна, че не е направила нищо, за да го излекува — също по заповед на лейди Брайънстън. Призна също, че дала на лейди Пен Брайънстън отвара за предизвикване на преждевременни родилни болки — също по нареждане на старата лейди Брайънстън.
— Много добре, много добре — промърмори Нортъмбърленд и протегна крака под масата. — Значи лейди Брайънстън и онзи глупав подмазвач, синът й, са вкарали в кралските покои една билкарка, една вещица, една жена, която сляпо изпълнява волята на господарката си. — Той приглади документите, които разучаваше, и ги затисна с тежката попивалня.
— Незабавно арестувайте дамата, сина й и съпругата му с обвинение в държавна измяна! Отведете ги в Тауър. После елате тук да ни разкажете какво са признали.
— Веднага отивам да изпълня заповедта, милорд! — Стражът се поклони, отдаде чест и излезе бързо от частните покои на дука.
Нортъмбърленд се изправи. Графството на Брайънстънови оставаше без наследник и той можеше да го даде на някого от фаворитите си за особени заслуги към държавата. Доколкото си спомняше, семейството имаше обширни земи в Оксфордшайър и някъде в Северна Англия. Богати имоти, заграбени от манастирите, които старият крал беше разрушил. Сега можеше да ги използва като подкуп за членовете на коронния съвет. С това апетитно графство можеше да купи един или дори два подписа под документа на младия крал за промяна в реда на наследяване на трона.