Той уви детето в голяма кърпа и го изсуши бързо, като го гъделичкаше, за да го разсмее. През това време Пен се облече и седна до огъня да се стопли, докато се опекат пъстървите.
По-късно под звездното небе, когато Филип спеше дълбоко под одеялото, Пен пропълзя към Оуен и го прегърна. Вкуси всяка добре позната частичка от кожата му, помилва я с устни, захапа връхчетата на гърдите му, плъзна ръка по пениса му, после го взе в устата си, вдъхна дълбоко пикантния аромат на възбудата му и твърдите косъмчета по бедрата му подраскаха бузите й.
Оуен се отпусна на земята, разпери ръце, разтвори крака и се остави в ръцете й. Нощният въздух беше приятно топъл, сребърната лунна светлина и звездите се отразяваха в спокойната вода на потока.
Тя вдигна глава от слабините му и се наслади на гледката на мускулестото тяло. Плъзна ръка по корема му и мушна пръст във вдлъбнатинката на пъпа. Надигна се, опря се на лакти и целуна мястото на шията му, където биеше пулсът.
Той обхвана главата й и зарови пръсти в гъстата кестенява коса. Тя се подчини на лекото теглене и наведе лице към неговото. Легна върху него, потри се в коравите мускули на тялото му и се усмихна в очите му.
— Целуни ме — заповяда той и тя сведе глава, съвсем бавно, за да го подразни, впила поглед в блясъка на очите му, докато устните й намериха неговите. Първо само леко плъзна устни по очертанията на устата му, връхчето на езика й се стрелна към ъгълчетата, мушна се между устните му и се плъзна по зъбите, после се втурна навътре и вкуси виното, което бяха пили на вечеря. Той отговори на целувката по същия начин, езикът му заигра с нейния, плъзна се по вътрешната страна на бузите й, после обхвана с две ръце лицето й и нахлу дълбоко в устата й.
Пен се надигна малко и той проникна бавно в нея. Устните и телата им се съединиха. Прекрасният ритъм я завладя, познат и въпреки това различен… всеки път докосваха различни нерви, предизвикваха различни чувства.
Пен се отдели бавно от устата му и се надигна, за да се облегне на вдигнатите му колене. Той посегна между широко разтворените й бедра и помилва подутите устни, потърси горещата, влажна бразда. Разбра, че е готова, и отново проникна устремно в нея. Тя захапа устни, за да не изкрещи насладата си в тази прекрасна лунна нощ край потока. Цялото й същество се сгърчи в тръпките на екстаза и светът й се разпръсна на хиляди парченца. Падна тежко върху него и отново полетя към върха, когато неговият оргазъм запулсира дълбоко в нея. Прегърна го здраво и спря да диша при третата, толкова приятна вълна на заглъхващата наслада.
— Добре им е на жените — промърмори Оуен и плъзна ръка по гърба й, докато тя лежеше върху него отпусната и мокра от пот. — Каква несправедливост!
— Това им е наградата за мъките на раждането — отговори тя, когато отново задиша нормално.
Той избухна в тих смях, отново плъзна ръка по гърба й и започна да милва твърдото задниче.
След малко Пен се надигна и го възседна. Гласът й дойде някъде много отдалеч, но знаеше, че трябва да му каже онова, което си е наумила.
— Не знам как ще понеса живот без теб. — Тя приглади косата си и продължи: — Често ще заминаваш и аз няма да знам къде… Не съм сигурна, че ще издържа… Неизвестността, опасността… Първоначално исках да го запазя за себе си, но после разбрах, че съм длъжна да ти кажа. Разбираш ли, Оуен, не съм сигурна, че ще се справя… — Тя се отдели от него и извика гневно: — О, разбира се, че ще се справя, но как?
Пен го погледна със сериозно лице, в което се четеше тъга. Знаеше какво я очаква и вече съжаляваше, че изобщо е изрекла тези думи.
Оуен сложи ръце на кръста й, вдигна я и я сложи до себе си. Обърна се към нея и посегна към пръста, на който носеше пръстена му. Устремил поглед в ръката й, заговори тихо:
— Досега семейството и приятелите винаги са били на втори план след работата ми. Досега живеех само за да работя. Работата ме изпълваше докрай.
— Знам, знам — каза бързо тя и сложи пръст на устните му. — Не е нужно да говорим повече. Това беше само момент на слабост. — Опита се да се усмихне и обясни; — Екстазът ме прави безсилна.
Оуен хвана китките й и ги притисна към коленете си.
— Казах „досега“, Пен!
Тя пое думите му дълбоко в себе си. Лекият бриз се зарови в косите й, охлади сгорещената, влажна от пот кожа.
— Но ти не би могъл да се откажеш от работата си. А аз няма да си простя, ако повярвам, че тъкмо аз съм била причината да се откажеш.