— Хората няма да приемат новата кралица — пошепна Пен, без да движи устни. Човек никога не можеше да знае кой стои до него в множеството.
Пипа кимна в знак на съгласие и хвана по-здраво ръката на Ан.
Трите сестри се върнаха в резиденцията, изпълнени със страх и потиснатост. Градът пъшкаше под лятната жега и оставяше впечатление, че тълпата всеки момент ще премине към насилие.
Оуен ги посрещна облекчено.
— Навън не е безопасно — укори ги тихо той, без да крие неодобрението си.
— О, ние не се изложихме на опасност нито за секунда — успокои го Пен и свали качулката си. — Освен това бяхме навън само за един час. Има ли новини от Мери?
— Преди малко пристигна пратеник — отговори посланикът, който в този момент излезе от салона. — Мери е на път към Фрамлингъм, баща ви и лорд Робин я придружават. Дукът е заповядал да прочетат по всички пазарища прокламацията, с която провъзгласява Джейн за кралица, но хората се стичат на тълпи, за да поздравят принцеса Мери и да й окажат почит като на законна владетелка на страната.
— Сега трябва да се упражняваме в търпение — проговори предупредително Оуен и сложи ръка на рамото на Пен. — Затова, скъпа съпруго, ти заповядвам най-строго да си стоиш вкъщи! Ти и сестрите ти! Разбрахме ли се? — Шеговитият му тон не можа да заблуди Пен и Пипа.
Ан го погледна тревожно. Не, че новият й зет не й харесваше, но изглеждаше толкова… застрашителен, макар че поведението му беше безупречно и се отнасяше към нея с искрена сърдечност. Пен обаче се шегуваше с него, а Пипа го дразнеше с непринуденост, която смайваше по-малката й сестра.
Пен се усмихна. Беше очаквала, че загрижеността и строгостта му ще й досаждат, но сега ги издържаше стоически. След като не беше съумял да защити първата си жена, втората трябваше да понесе всички последствия.
Чакането продължи девет дни, през които им беше строго забранено да напускат резиденцията на френския посланик. Оуен влизаше и излизаше, често напускаше брачното легло преди разсъмване и се връщаше едва вечерта. Почти всеки час пристигаха пратеници от Севера, където цялото население се беше надигнало в подкрепа на Мери. Нортъмбърленд събираше войска, за да потегли срещу принцесата, но срещаше упорита съпротива.
На 19 юли късно следобед Пен седеше със сестрите си в салона на резиденцията и учеше Чарлс и Филип да играят с кубчета, когато отвън се чуха първите викове.
Тя скочи и изтърси кубчетата от скута си.
— Какво става?
Трите се втурнаха към прозорците, които гледаха към улицата. Покрай резиденцията минаваше дълго шествие. Хората танцуваха, пееха и се смееха, някои плачеха от радост.
— Какво става, за бога? Къде е Оуен? — извика сърдито Пипа. — Затворил ни е тук и дори не благоволява да ни осведоми какво става!
— Тук съм, тук съм! — Тихият, мелодичен глас на Оуен дойде откъм вратата. — Всичко свърши. Мери бе провъзгласена за кралица. Очакваме Нортъмбърленд да се предаде още тази вечер.
Епилог
Кралица Мери стана от трона си в кралските покои на Уайт Тауър и излезе напред, за да поздрави посетителите.
— Пен, скъпа Пен!
Пен направи дълбок реверанс и разкошните й поли се разпростряха върху мекия турски килим.
— Ваше величество — прошепна тя и склони глава.
Мери я изправи на крака и я целуна сърдечно.
— О, Пен, много ми липсвахте, повярвайте ми! Но смятам, че имам всички основания да ви поздравя най-сърдечно. — Тя кимна одобрително. — Вашият кавалер ни оказа голяма услуга. Както чух, отсега нататък ще го срещаме по-често в двора, макар и… — тя се засмя весело — … в официални одежди.
— Надявам се, мадам — отговори отмерено Пен.
Новата кралица беше облечена великолепно. Долната рокля бе обсипана със злато и диаманти, горната одежда — с яркоцветни скъпоценни камъни. Кралските покои бяха тапицирани във весели цветове, по стените висяха гоблени, всички мебели бяха нови. Мери, която бе влязла триумфално в Лондон само преди седмица, обитаваше кралските покои с непринуденост, която издаваше, че никога не се е съмнявала в бъдещето си на кралица.
След като поздрави бившата си придворна дама, Мери се обърна към стоящия до нея Оуен.
— След като уредим всички формалности, кавалере, с радост ще ви посрещна като приятел на английската корона в двора на Сейнт Джеймс!
— Я виж ти кой бил тук! — Мери спря поглед на малката фигурка между Пен и Оуен. Филип, облечен в ризка и жакетче от избродирана бяла коприна, се държеше здраво за ръцете на родителите си и любопитно зяпаше кралицата.
— Мисля, че вече сме се срещали — засмя се Мери. — Трябва да кажа, че оттогава се е променил много, и то само в благоприятна светлина. — Тя погледна пронизващо Пен с късогледите си очи.