Естествено, Пипа разбра, че майка й иска да я отстрани от разговора, който предстоеше, затова бе измислила тази излишна поръка. Ан спокойно можеше да намери сама пътя до стаята на Пен. Но Пипа не беше от момичетата, които се сърдят на майките си за такива неща. И изобщо не беше дребнава. Затова и най-острите стрели не я улучваха. Тя се сбогува с весело махване към увитата в хавлия Пен и шумно затвори вратата зад гърба си.
Гуинивиър седна на пейката, напусната от Пипа, и свали ръкавиците си.
— Хайде, мила, разкажи ми какво се случи.
В залата за аудиенции на принцеса Мери цареше ужасна блъсканица. Пипа влезе и веднага видя втория си баща, граф Кендъл, и несъщата си сестра Ан в кръга около принцесата, която седеше на красиво резбован стол пред камината с книга в ръце. Дори когато даваше аудиенция, принцеса Мери държеше да бъде с книга в ръка и често объркваше посетителите си, като преставаше да им обръща внимание и се задълбочаваше в четивото си.
Тази сутрин обаче вниманието й беше изцяло посветено на гостите. Въпреки относителната бедност, в която я държаха краля и съветниците му, тя беше облечена във великолепна френска одежда от изкусно избродиран и обшит със смарагди златен брокат, подарък от братовчед й императора. Малките й ръце бяха украсени със скъпи пръстени, на гърдите й искреше огромен диамант.
Дребна и крехка, Мери беше хубава жена. Наскоро бе навършила тридесет и шест години, но пазеше младежкия си вид. Кестенявата коса и свежият тен изобличаваха в лъжа твърденията за лошото й здравословно състояние, плод на постоянния й страх, че няма да запази живота си сред интригите и коварството на двора, в който живееше.
Пипа си проби път през навалицата и направи реверанс пред принцесата. Вторият й баща я посрещна с усмивка и сложи ръка на рамото й.
— Как е Пен? — попита Мери с видима загриженост. — Не разбирам защо не е прекарала нощта в дома на свекърва си. Ако бях помислила, че ще си тръгне съвсем сама, щях веднага да й изпратя свита.
— Пен обикновено не постъпва така необмислено — отбеляза лорд Хю със смръщено чело. — Сигурно е имала основателна причина да излезе сама в нощта, мадам.
— Пен има рана на тила и много драскотини и натъртвания — съобщи Пипа така, че да я чуят всички. — Едва е успяла да се измъкне от ръцете на нападателите. Имала е късмет, че кавалерът я е видял да влиза в уличката и я е последвал.
— Кой кавалер? — попита принцесата.
— Кавалер Д’Арси — отговори веднага Пипа.
Мери вдигна високо фините си вежди.
— Не познавам този човек, но бих желала да му благодаря. Пен повика ли лекар?
— Сега Тили я преглежда и се съмнявам, че ще допусне да дойде лекар, мадам — обясни Пипа с лека усмивка. — Мама също е при нея.
— Разбирам. Но все пак настоявам да я види лекар. Нека днес да остане в леглото. — Мери се обърна към една от дамите си.
— Матилда, моля ви, изпратете лекаря в покоите на лейди Пен.
— Веднага, мадам. — Младата жена направи реверанс и забърза към вратата.
— А сега ви моля да ме извините, лорд Кендъл. Време е за молитва. — Принцесата с е изправи и се усмихна на четиринадесетгодишната Ан, която стоеше до баща си. — Какво красиво дете! Доведете я някой път пак, лорд Кендъл!
Хю се поклони в знак на съгласие, а момичето, зачервено от смущение и възбуда, направи грациозен реверанс.
Мери напусна залата под ръка с испанския посланик, мрачен благородник с тъмно лице и грижливо подрязана сива брадичка.
Ан се обърна към Пипа:
— Чу ли? Принцесата каза, че съм красива!
— И това е истината — отговори абсолютно сериозно Пипа. — Ако живееше в двора, щеше да имаш повече обожатели, отколкото можеш да броиш. Не съм ли права, лорд Хю?
— Възможно е — отвърна вторият й баща със суха усмивка. — Но аз още не съм склонен да я пусна в Лондон. Какво знаеш за случилото се с Пен, Пипа?
— Знам само, че след вчерашния прием у семейство Брайънстън си е тръгнала сама, била е нападната от просяци и кавалер Оуен Д’Арси е дошъл точно навреме, за да я отърве от тях. Робин каза ли ви, че се запознахме с него, когато изпрати Пен дотук? Познавате ли този човек, лорд Хю?
— Не лично. Знам само, че е близък с Антоан Дьо Ноай, френския посланик.
— Не ми прилича на французин.
Лорд Хю вдигна рамене.
— Това не означава нищо. — Той поглади брадичката си и се запита дали дружбата между Оуен Д’Арси и посланика означаваше нещо. Може би кавалерът играеше някаква роля в тайната дипломация на френския двор. Всички чужди сили поддържаха свои агенти в двора на Сейнт Джеймс. Ако случаят беше такъв, Хю не би разрешил на доведената си дъщеря да задълбочи познанството с Оуен Д’Арси. Може би кавалерът й беше направил неоценима услуга, но шпионажът беше мръсна работа.