Следван от верния си паж, Оуен забърза по пътеката към палата.
— Вътре гори огън и ще ти дадат нещо топло за пиене — обеща уверено той. — По дяволите, аз съм много лош господар!
— О, не, разбира се, че не, кавалере — възрази искрено Седрик. — Не искам да имам друг господар.
— Това е чест за мен, момчето ми. — Оуен се засмя и последните остатъци от горчивина изчезнаха от очите му.
Пазачът на вратата погледна пропуска на кавалера и изпрати един от помощниците си при хофмаршала на принцесата.
— Ако желаете, можете да почакате край мангала, милорд. — Пазачът посочи малката портиерска къщичка.
Оуен благодари и влезе в стаята, следван от Седрик. Вътре наистина беше приятно топло. Без да бърза, мъжът извади камата от ножницата й и започна да си реже ноктите. Знаеше, че пазачът го наблюдава скритом. Видът на високия, строен, тъмен мъж, загърнат в наметка от блестящо черно кадифе, обикновено вдъхваше страх. Оуен изглеждаше съвсем спокоен, всяко движение бе премерено, едва ли не плавно, но от очите му не убягваше нищо. Те сякаш следваха движенията на човека насреща му, без да се помръдват.
Всички посетители на принцеса Мери бяха хора с влияние и власт, но портиерът, който се отличаваше с богата фантазия, повярва, че е усетил във фигурата на днешния посетител могъществото на самия дявол. Суеверният човечец се прекръсти и се приближи до вратата, за да дочака завръщането на пратеника си.
Момъкът се върна тичешком, поклони се и произнесе задъхано:
— Кавалер Д’Арси, принцеса Мери ще се радва да ви приеме. Ако позволите да ви придружа…
Оуен кимна и прибра камата в ножницата.
— Да вървим, Седрик.
Докато вървеше през двора и по коридорите на Бейнардс Касъл, от очите на кавалера наистина не убягна нищо. Забелязваше както несъществени подробности, така и важни белези; отбелязваше кой с кого разговаря, кой го следи със заинтересован поглед или му кима приятелски; кой би трябвало да го познае, а се прави на разсеян… Запомни разположението на вратите и коридорите и нарисува в ума си скица на палата. Не можеше да чуе разговорите на хората, покрай които минаваше, но правеше предположения, от които вадеше конкретни заключения. Оуен Д’Арси познаваше мъжете и жените, които се срещаха по коридорите на лондонските палати, познаваше ги много по-добре от някои хора, които отдавна живееха сред тях.
Най-сетне влезе в частния салон на принцесата и видя Пен Брайънстън. Тя вдигна глава от бродерията си и му се усмихна.
Изведнъж го обзе нещо много подобно на страх. За първи път в живота си изпита несигурност. Никога досега не се беше озовавал в ситуация, която да не владее. Никога не беше заставал пред човек, когото да не може да използва. Пен Брайънстън обаче представляваше предизвикателство, с което не знаеше дали ще се справи.
6
Пен остави гергефа настрана и се надигна.
— Кавалер Д’Арси, позволете да ви представя на нейно височество. — Тя се запъти към него, протегнала ръка за поздрав.
Усмивката й е невероятна, помисли си Оуен и се наведе над ръката й. Усети топлата, суха длан, лекото потръпване на пръстите. Щедра усмивка, нито кокетна, нето изкуствена. За първи път му направи впечатлеше, че зъбите й не бяха съвсем равни и това придаваше на усмивката нещо пикантно. Пръстите му стиснаха нейните здраво и той задържа ръката й малко по-дълго, отколкото предписваше етикетът.
Косата й отново беше разпусната. През челото й минаваше тънка лента, обшита с бисери. Гъстите кестеняви къдрици падаха свободно по раменете и закриваха превръзката на тила й. Оуен посегна незабелязано и опипа раненото място.
— Как сте? — пошепна той и Пен възприе мекия, мелодичен глас като милувка. Гласът му я милваше със същата чувственост като топлото докосване на пръстите му под косата й.
Но нямаше време да му отговори.
— Кавалер Д’Арси, радваме се да ви видим сред нас. Добре дошли!
След ясните думи на принцеса Мери, в които се усещаше едва забележима недостъпност, Оуен побърза да пусне ръката на Пен. Задържа погледа й за секунда и усмивката му й напомни за тайното им съгласие. После застана пред принцесата, поклони се със съвършена учтивост и Пен неволно се запита дали някой беше забелязал краткия миг на тяхната интимност. Да, кратък, но толкова интензивен, че сигурно всички го бяха усетили.
Бързият оглед на присъстващите й показа само очаквания умерен интерес към новодошлия. Никой не гледаше към нея. Тя въздъхна облекчено и последва Оуен към стола на принцесата.
Кавалерът свали баретата си, украсена със скъпоценни камъни, и направи дълбок поклон.