— А можем ли да изхождаме от предположението, че споменатата дама обменя поверителна информация с несъщия си брат? — попита с усмивка Оуен и остави чашата си. Пристъпи към прозореца и късата му кадифена наметка се развя.
— Двамата са много близки и прекарват много време заедно, когато са в Лондон.
— Значи в момента и двамата са тук? — Оуен наблюдаваше замислено улицата, вече покрита със сняг.
— Да. Принцеса Мери и Съфолк пристигнаха в лондонските си резиденции, за да прекарат тук коледните празници. Доколкото знам, Едуард е пожелал да види сестра си. Мери надали ще се осмели да отбележи Коледата по католическия ритуал пред очите на краля.
Оуен забарабани с пръст по стъклото. Религиозният конфликт между фанатичния протестант Едуард и не по-малко фанатичната му католическа полусестра Мери го интересуваше само доколкото влияеше върху дейността му. Много повече го интересуваше дамата, с която трябваше да се „запознае“.
— Дамата… доколко е интимна с несъщия си брат? — Той се обърна отново към посланика. Дьо Ноай реагира с чисто галско вдигане на раменете.
— Не сме чули скандални слухове, но наистина са много близки. Въпреки че наскоро навърши двадесет и осем години, лорд Робин още няма съпруга.
— А самата дама… какво е семейното й положение?
— Лейди Пен овдовя преди почти три години. Бракът й с Филип, граф Брайънстън, бе одобрен от краля и от принцеса Мери и изглеждаше щастлив. Във всяко отношение. Ала Филип умря и тя роди мъртво дете. Деверът й, който наследи титлата и имотите, е изцяло под влияние на майка си… освен това не е съвсем наред с главата. — Посланикът се ухили доста злобно. — Всъщност това важи за повечето обитатели на този ужасен остров!
Оуен се усмихна едва забележимо. Французинът не криеше, че не харесва дипломатическия пост, който заемаше в момента. Дьо Ноай отпи глътка вино и заяви:
— Семейство Брайънстън не желае да има нищо общо с вдовицата на Филип. Тя не поиска нищо от богатството на починалия си съпруг и дори се отказа от титлата вдовстваща контеса. Съвсем ясно е, че между двете цари враждебност.
Оуен кимна и поглади грижливо обръснатата си брадичка.
— Плодът, узрял ли е?
— Дори и да не е, вие умеете да убеждавате плодовете да паднат от дървото — отговори с усмивка Дьо Ноай.
Ала Оуен остана сериозен.
— Правя го само в интерес на работата. — Гласът му прозвуча изненадващо рязко.
— Да, естествено само в интерес на дейността ви — побърза да се съгласи посланикът. Частният живот на Оуен Д’Арси беше книга със седем печата, особено след трагедията със съпругата му. Доколкото посланикът знаеше, Д’Арси живееше като монах. Ала в дейността си използваше прелъстяването като средство към целта и тогава се проявяваше като истински майстор.
— Красива ли е лейди Пен? — осведоми се небрежно Оуен, но в очите му легна тъмна сянка. — Странно име… Как се казва в действителност?
— Името й е Пенелопи… но всички я наричат Пен, дори принцесата. Това е името, с което я нарича семейството й, а то означава много за нея. Мисля, че ще я намерите привлекателна. Може би не е впечатляваща красавица, но не и липсва очарование. Среден ръст, средна фигура…
— Не звучи много вълнуващо — отбеляза подигравателно Оуен. — А има ли темперамент?
Дьо Ноай подръпна грижливо подрязаната си брадичка.
— Малко е сдържана — отговори той след кратка пауза.
Оуен избухна в смях.
— О! Надявах се да чуя, че младата вдовица поне от време на време показва някаква страст.
Посланикът примирено махна с ръка.
— Смъртта на съпруга и детето й я е засегнала много тежко.
Оуен поклати глава, взе ръкавиците си от масата, нахлузи ги на ръцете си и се запъти към вратата, където беше окачена тежката му наметка с качулка. Наметна се и подхвърли през рамо:
— По всичко личи, че ми поставяте сериозна задача, Дьо Ноай. Дано да съм дорасъл за нея! — Кимна кратко и излезе от стаята. Вратата се затръшна зад него.
„О, разбира се, че си дорасъл, приятелю!“ Посланикът посегна отново към чашата си. Пристъпи до прозореца и се загледа към улицата. Снегът продължаваше да вали. След секунди облечената в черно фигура на Оуен Д’Арси излезе от къщата, следвана по петите от млад паж. Оуен спря и се огледа на всички страни — навик, който наблюдаващият го дипломат познаваше добре. Майсторът на интригата никога не правеше и крачка, без да провери обстановката. Оуен се запъти към Савойския дворец и веднага потъна в бялата вихрушка.
Голямата зала в лондонската резиденция на семейство Брайънстън, намираща се на брега на Темза в близост до Уестминстър, беше препълнена с гости. Пен стоеше в галерията и гледаше надолу. Разкошните тоалети от копринено кадифе, дамаска и коприна бяха отрупани със скъпи накити, които блестяха под светлината на кръглите полилеи, отрупани с безброй свещи. Отгоре множеството приличаше на огромна многоцветна вълна, която прииждаше и отново се оттичаше. Не се различаваха отделни гласове, общият шум непрестанно се усилваше и глъчката заглушаваше сладките мелодии, които изпълняваха усърдните музиканти.