— Вие ми оказвате незаслужена чест, принцесо!
— Напротив, кавалере. Ние всички ви дължим благодарност, че сте спасили живота на лейди Брайънстън.
— Щастлив съм, че моята скромна помощ е привлякла вниманието на ваше височество.
— Хубави думи, сър! — Принцесата го погледна одобрително. — Аз не прекарвам много време в Лондон, иначе със сигурност щяхме да сме се срещнали.
— През последните години посещавам Англия твърде рядко — обясни спокойно Оуен. — Предпочитам спокойния живот.
— Усмихна се и прие с учтив поклон да седне на столчето, което му посочи принцесата. — Имам имения и лозя в Бургундия, които ми отнемат много време, но и ме даряват с разнообразието, което ми е нужно.
— О, така ли? — Мери го погледна недоверчиво. — Не ми приличате на човек, който се е оттеглил от двора, кавалере.
— Външността лъже, мадам — изрече сериозно Пен, цитирайки думите на Оуен в таверната. Той я погледна крадешком и видя как очите й блеснаха предизвикателно.
Мери кимна и изгледа единия, после другия.
— Пен каза, че сте се справили с нападателите съвсем сам. Това е сериозно постижение за човек, който живее уединено.
— О, човек може да живее уединено и въпреки това да се поддържа в готовност… за да се изправи срещу неприятните страни на градския живот — отговори спокойно Оуен.
— Кавалерът свири на арфа, мадам — подхвърли Пен. — Осмелявам се да твърдя, че това е отражение на спокойната, уелска страна на същността му.
Младата жена все повече се учудваше на себе си. Изпитваше неудържимо желание да се шегува и да го предизвиква. Чувстваше се като дързък картоиграч. Какво необикновено усещане. Не се беше чувствала така от смъртта на Филип.
— Учудващо занимание за мъж, кавалере! — Мери изглеждаше искрено изненадана. — Бихте ли ни изсвирили нещо? Една от дамите ми притежава много добър инструмент.
Като погледна Пен и прочете в погледа й дяволитост и предизвикателство, Оуен остана смаян. Знаеше, че тя е умна и интелигентна, както и че преследва целта си със страст, която може да се превърне в мания. Ала никога не беше очаквал от нея момичешка дързост — това беше по-характерно за Пипа. Пен притежаваше достатъчно дълбочина и беше страдала твърде много, за да се радва като хлапачка, че го е надхитрила.
— За съжаление ме сварвате неподготвен, мадам — опита се да откаже той и автоматично раздвижи пръстите си. — От седмици не съм свирил и ще направя много грешки.
— С арфата може би, кавалере, но с рапирата бяхте безпогрешен — обади се отново Пен. — За което съм ви безкрайно благодарна.
— Е, надявам се някой следобед да дойдете тук с арфата си и да ни изсвирите нещо хубаво, кавалере — съгласи се великодушно Мери. — Обещайте да се подготвите добре!
Оуен се поклони.
— За мен ще бъде чест, мадам.
Движение в отсрещния край на помещението привлече всеобщото внимание. В залата за аудиенции влязоха граф и контеса Кендъл. Като ги видя, Пен се усмихна с обич и гордост. Двамата бяха прекрасна двойка, много по-впечатляващи от всички присъстващи.
— Мисля, че още не познавате родителите ми, кавалере.
— Тепърва ще имам тази чест — кимна той. Веднага бе забелязал радостта й, че вижда майка си и втория си баща, и се запита доколко те участваха в живота на дъщеря си. Пен му бе казала ясно, че не споделят фиксидеята за изгубеното й дете, но историята беше толкова странна, че неверието им сигурно се дължеше на тревогата им за Пен.
— Скъпа моя, трябваше ли да станеш още днес? — Лейди Кендъл се запъти право към дъщеря си.
— О, мамо, уверявам те, че се възстанових напълно от глупостта, която извърших — отговори с усмивка Пен, като внимателно подбираше думите си, уверена, че още не са й простили необмислената постъпка. — Ще позволиш ли да ти представя кавалер Д’Арси? Моля те, благодари му за моето спасение!
Гуинивиър чу ироничния тон, но не го удостои с внимание. Обърна се към съпруга си и лорд Хю изрече спокойно:
— Да, наистина сме много задължени на кавалера. — Усмихна се с обич на доведената си дъщеря и й кимна. — Желая ти добър ден, Пен! Изглеждаш блестящо. Никой не би казал, че си преживяла нощно нападение на крадци.
Пен се изчерви и се поклони пред баща си. Той отново й кимна доброжелателно и посвети вниманието си на Оуен Д’Арси.
— Надявах се да имам случай лично да ви благодаря, кавалере. Също като майката на Пен!
Оуен издържа спокойно щателния оглед на граф и контеса Кендъл. Веднага намери отговор на въпроса си. Двамата със сигурност бяха много загрижени за дъщеря си и я държаха под око. Оставаше му само да прецени колко силно беше влиянието им върху нея.