Той се поклони учтиво и от своя страна огледа внимателно родителите на Пен.
— Лейди Кендъл… милорд.
— Най-сърдечно ви благодаря, кавалере — каза сърдечно Гуинивиър. — Безкрайно съм щастлива, че Пен не е пострадала сериозно.
— Кавалерът се появи точно навреме — намеси се Пен, без да си дава труд да крие подигравката в гласа си. Много добре знаеше, че в благодарностите, с които родителите й обсипваха Оуен, се съдържаше голяма доза критика към нея. — Аз съм му вечно задължена.
Хю улови погледа на Гуинивиър и кимна едва забележимо. Време беше да сменят темата. Пен беше получила добър урок.
— Смятам, че отделихме достатъчно време на чувствата — обобщи с усмивка той. — Кажете, кавалере, отдавна ли сте в Лондон?
— От няколко дни, милорд. Имам да свърша някои делови работи, освен това възнамерявам да прекарам Коледа в Лондон. Отдавна не съм празнувал Рождество по английски… още откакто бях дете. — Усмивката му беше открита и дружелюбна.
— Тогава ще се радваме да бъдем между първите, които ще ви поздравят, сър. — Поканата, която му отправи Гуинивиър, беше абсолютно искрена. — Ще се радваме да прекарате празниците с нас в Холборн.
— За мен ще бъде чест, лейди Кендъл. — Оуен погледна Пен и очите му блеснаха развеселено. Усещаше, че размяната на светски учтивости я изнервя. — Ще позволите ли да изведа дъщеря ви на малка разходка?
— По-добре отправете този въпрос лично към Пен — засмя се Хю.
— Съпругът ми е прав, кавалере — подкрепи го Гуинивиър. — Не се нуждаете от нашето разрешение. Пен сама определя живота си.
Оуен погледна Пен с високо вдигнати вежди.
Тя наистина искаше да говори с него на четири очи. Той й бе казал, че ще обмисли на спокойствие проблема с детето й, и сигурно го бе направил. Вероятно с това се обясняваше трепетното очакване, с което я изпълваше присъствието му.
Пен си представи лицето на Филип и в сърцето й пламна чувство за вина. Усети, че се изчервява, и бързо се обърна настрана. Кихна и трескаво затърси кърпичката си.
— Надявам се, че заедно с драскотините и сините петна не сте си навлекли и някоя настинка — отбеляза Д’Арси. — Нощта беше много студена.
— О, не, нищо ми няма. Вероятно е от въздуха. Очите му отново светнаха развеселено.
— Искате ли да ми покажете дългата галерия, лейди Пен?
Доколкото знам, там има няколко интересни портрета на Холбайн.
— Моят прачичо крал Хенри беше благодетел на Холбайн — чу се в този миг детски глас.
Джейн Грей, крехка фигурка в проста лавандуловосиня рокля, се бе приближила безшумно до тях. Момиченцето се поклони леко и веднага се обърна към лейди Гуинивиър.
— Лейди Кендъл, надявах се да поговоря с вас за онзи текст на Тацит, за който стана дума миналия път. Ще имате ли малко време? — Момичето хвърли поглед към вратата и потрепери.
Гуинивиър веднага разбра: Джейн се страхуваше, че ще се появи ужасната й майка и ще сложи край на учените им разговори. Сложи ръка на мършавите рамене на момичето и отговори:
— С удоволствие, мила. Наистина трябва да обсъдим текста по-подробно.
Когато двете се оттеглиха в едно тихо ъгълче, Хю остана още малко при Пен и кавалера. Погледът му беше спокоен и ненатрапчив, но Оуен изпита чувството, че този човек е в състояние да проникне и в най-тайните му мисли. Хю потвърди с усмивка поканата на съпругата си и се оттегли. Пен избухна в тих смях.
— Бедната Джейн! Колко щастлива щеше да бъде, ако имаше майка като нашата. Мама никога не е казвала, че Пипа и аз сме я разочаровали — но ние знаем, че много страда от нашата липса на интерес към учението. За нея тази липса е, меко казано, непонятна. Добре, че Ан се интересува от наука повече от нас.
Оуен сложи ръка на рамото й и внимателно я обърна към вратата, която извеждаше в Дългата галерия.
— Значи майка ви е учена?
— О, да! Разговаряше за наука със стария крал Хенри… успя да се справи даже с интригите на лорд Кромуел, лорд пазителя на печата, както и с целия коронен съвет, когато я обвиниха в измяна. — Пен поклати глава и в погледа й блесна възхищение. — Няма друга жена, умна като мама!
„Защо тогава майката и лорд Хю не вярват в историята за първия си внук…?“
Не, той беше единственият, който й вярваше. Когато напуснаха салона, Пен се усмихна облекчено и обърна светналото си лице към Оуен. Бе преписала страницата от сметководната книга и помнеше всички имена и суми. Днес кавалерът трябваше да й обещае, че ще отиде в Хай Уайкомб и ще потърси споменатите личности.
В усмивката й има пресметливост, размишляваше през това време Оуен. Днес беше различна, без обичайното си открито дружелюбие. Очевидно искаше нещо от него. Е, той беше готов да се прояви като внимателен партньор.