— Ще се опитам да ви помогна, но не се знае дали ще открия нещо — каза предпазливо Оуен.
— Разбирам. — Тя му обърна гръб и се загледа през прозореца. — Дори да е мъртъв, аз трябва да знам. Искам доказателство. — Скръсти ръце под гърдите си и се присви, сякаш се опитваше да прогони силна вътрешна болка.
Оуен отиде до вратата и тихо я затвори. Застана зад нея, обгърна я нежно и зарови устни в косите й.
В продължение на няколко мига Пен не се помръдна. После се обърна в ръцете му и опря лице върху гърдите му. Сърцето му биеше равномерно и й вдъхваше спокойствие. Той плъзна ръка по гърба й, помилва плешките, горната страна на гръбнака. Сърцето му ускори ритъма си. Дъхът му стана горещ и остър. Улови брадичката й и вдигна лицето й към своето. Сега и нейното сърце заби по-бързо.
Устните й се раздвижиха. Подканващо… в радостно очакване? Пен не знаеше, а и не се интересуваше. Имаше само този миг, аромата на греяно вино от устните му, усещането на коравата, но толкова нежна уста. Тя се притисна до него и вдигна ръце да го прегърне. Разперените му ръце обхванаха гърба й, но той остана абсолютно неподвижен. Само устата и езикът му се движеха и я изследваха. Неподвижността му я обгърна, целувката му проникна до дъното на душата й и се усети чак в пръстите на краката.
Целувка на истински майстор, помисли си развеселено Пен, когато отново можеше да мисли. Без настояване, без искане, само сладко сливане и завладяване. Тази целувка беше като дар от небето и в момента тя беше безкрайно доволна, че я получаваше.
Когато Оуен най-сетне отдели устни от нейните и я погледна, никой от двамата не се раздвижи и тя изпита чувството, че телата им са станали едно. Двамата стояха един до друг от цяла вечност — или поне достатъчно дълго, за да се слеят в едно тяло. И това беше съвсем естествено и правилно. Тя затвори очи и се понесе доволно по спокойните черни вълни. Ръцете му я държаха здраво и никога нямаше да я пуснат.
Оуен целуна ухото й и пошепна:
— Е, Пен Брайънстън?
Трябваше й малко време, за да дойде на себе си. Отвори очи, примигна и оскъдно осветеното помещение изведнъж се превърна в ярък летен ден. Оуен я пусна и отстъпи назад. Пен усети горещината на огъня в гърба си и стъпките й отекнаха като гръмотевици в тишината.
— Не съм свикнала да целувам непознати по този начин — пошепна с леко треперещ глас тя.
— Какво ще правим в такъв случай? — попита той и вдигна високо едната си вежда.
— Най-добре да отворим прозореца изцяло — отговори Пен, но тихият й смях не прозвуча много убедително.
— Само за в случай, че го направим отново?
Тя поклати объркано глава. Нищо не й пречеше да пофлиртува безобидно с кавалера. В това нямаше нищо скандално. Вътрешният глас й напомни, че флиртът е начин да си осигури помощта му в опасното начинание. От друга страна обаче, тя се страхуваше от начина, по който бе реагирала на този мъж и целувката му. Имаше чувството, че губи контрол, а на всяка цена трябваше да запази хладния си разум.
— Женен ли сте? — попита внезапно тя, спомнила си любопитството на Пипа.
Светлината изчезна от лицето му — само за секунда, но Пен се разтрепери. В очите му пробяга сянка и затъмни цялото му лице. Много бързо обаче изражението му отново стана спокойно. Усмивката му не казваше нищо.
— Не — отговори натъртено той, — не съм женен. Има ли някаква разлика?
— Да, естествено. Ако пожелая отново да ви целуна по този начин, трябва да съм сигурна, че не навлизам в чужда територия.
Оуен се ухили с разбиране.
— Пряма както винаги! Смятате ли, че отново ще ме целувате по този начин?
Пен наклони глава, сякаш трябваше да размисли.
— Може би да, може би не. Но днес ви доведох тук, за да обсъдим моя случай, кавалере. Не е възможно да отида сама в Хай Уайкомб и да започна да разпитвам. Сигурно ще ме познаят и веднага ще кажат на лейди Брайънстън. Затова си помислих, че вие бихте могли да проведете няколко дискретни разследвания. Направих копие на страницата от сметководната книга.
Тя извади от чантичката на колана си ключ и отиде с бързи крачки до малката ракла в ъгъла. Когато коленичи грациозно, полите й се драпираха красиво около нея.
Оуен я наблюдаваше мълчалив и замислен.
Пен отвори раклата и извади навита на руло хартия.
— Това са имената. Ще разпитате ли тези хора, за да ми помогнете? — Страхът направи въпроса й рязък. Очите й се устремиха с болезнена настойчивост към лицето му. Оуен взе хартията и замислено потупа с нея дланта на другата си ръка.