— Според мен избързвате, Пен. — И остави хартията на близката масичка, без да я разгъне.
Светлината в очите й угасна.
— Няма ли да ми помогнете?
— Напротив. Като ответна услуга.
— Като ответна услуга за какво? — Тя го погледна втренчено. В очите й се сменяха разочарование с объркване.
— Изслушайте предложението ми. — Той направи крачка към нея, но тя се отдръпна. — Не се плашете — засмя се той. — Нямах предвид такава услуга. Макар че — добави и усмивката му се задълбочи — бих бил прещастлив, ако прибавите и нея към онези, които имам предвид.
Пен се опря в стената и разбра, че вече нямаше накъде да отстъпва. Остана неподвижна и зачака приближаването му.
— Не си играйте с мен… Какво е предложението ви?
— Трябва да свърша някои работи в Лондон и те засягат принцесата — обясни спокойно той и обхвана лицето й с две ръце. — Вие ще ми помогнете да ги свърша, а аз ще помогна на вас.
Пен се освободи рязко.
— Изслушайте ме.
— Изразявайте се по-ясно!
— Е, добре. — Той опря ръце в стената от двете страни на главата й и се приближи още малко до нея, за да й позволи да усети топлината на тялото му. Пен не беше в състояние да отдели поглед от черните му очи. Този човек като че ли беше в състояние да чете мислите й!
— Имам нужда от уши и очи в двора на принцесата — обясни без заобикалки Оуен. — Ако се съгласите да ми разказвате за всичко, което Мери обсъжда със съветниците си, ако ме осведомявате за всяка промяна в плановете й и…
— Достатъчно! — извика ужасено Пен. — Искате да шпионирам принцесата!
— Доста силна дума.
— Няма друга!
Лицето му остана спокойно, незасегнато от избухването й; но когато тя се опита да го избута, за да се отдели от стената, той не се помръдна и не я освободи.
— Това не е капан — пошепна той. — Но ако ви направя място, ще избягате. А аз държа да ме изслушате.
Пен стисна устни и не каза нищо. Ала в погледа й светна заплаха.
— Моето правителство е загрижено за принцесата. Не искаме да й навредим, но сега, когато кралят е сериозно болен, нейната позиция е много… деликатна. Никой не знае какво е замислил Нортъмбърленд, но ние сме почти сигурни, че не защитава интересите на Мери. Затова трябва да знаем какво върши той и какво мисли и планира Мери.
Оуен помълча малко, за да й даде възможност да вникне в думите му, и продължи:
— Брат ви заема важно място в дома на Нортъмбърленд и със сигурност знае какво замисля дукът. Лорд Робин вероятно ви разказва за тези неща? — Той я погледна въпросително.
В момента Пен изпитваше към него само презрение и отвращение.
— Искате да се опитам да проникна в тайните на брат си, за да ви ги разкрия?
— Аз бих се изразил другояче — поправи я той. — Ако обичате принцесата, трябва да работите с мен. — Гласът му прозвуча неочаквано остро.
Секундите минаваха, но Пен мълчеше. Оуен опита още веднъж и този път подбра думите си много грижливо.
— Мислех, че се възмущавате от факта, че брат ви върши мръсната работа на Нортъмбърленд. — Погледът му не се откъсваше от лицето й.
Пен шумно пое въздух и лицето й пламна — знак, че беше осведомена за действията на брат си. Очевидно несъщите брат и сестра нямаха тайни един от друг.
— Светът на шпионите не е голям — обясни спокойно Оуен. — Една от задачите ни е да опознаем всички хора, които се движат в него.
Пен отново не каза нищо, но вече бе проумяла, че шпионите по необходимост се познават помежду си. Робин явно знаеше, че Оуен също работи в този тайнствен свят, и това обясняваше явната му враждебност към кавалера.
— Не мислите ли, че е по-добре да се работи за Мери, вместо за дука? — попита настойчиво той.
Макар че имаше свое мнение за Нортъмбърленд, Пен не можеше да приеме подобна обида към Робин.
— Сигурна съм, че Робин прави това от лоялност към Нортъмбърленд и Съфолк. Те са негови приятели и благодетели още от детските му години — защити го разгорещено тя. — За разлика от него вие се водите от собствените си цели!
— Аз съм лоялен към Франция — поправи я той тихо. — Не виждам разлика между брат ви и мен, макар че той служи на човек, чийто мотив е личното честолюбие, докато аз служа на краля и родината.
— Нямате право да критикувате Робин!
— Прощавайте. Просто бях длъжен да обясня.
— По този начин няма да се оправдаете — изсъска тя.
— Щом така смятате. — Оуен вдигна рамене.
— Защо трябва да ви вярвам? Защо да е по-вероятно французите да подкрепят Мери, отколкото например… например испанците? Братовчед й императорът изпрати кораби, които да я ескортират в случай, че реши да отиде във Фландрия. А какво направи Франция?