— Какво има, Робин? Принцесата ли ме вика?
Робин веднага забеляза застаналия до камината кавалер Д’Арси и едва успя да скрие слисването си. Оуен срещна спокойно погледа му и кимна. Робин изкриви уста, бузите му се зачервиха от гняв.
— Прощавай, Пен, не знаех, че приемаш гости тук…
— Не бих искал да поставя на изпитание гостоприемството ни, мадам — проговори тихо Оуен и безшумно прекоси помещението. Поклони се пред Робин и изписа на лицето си учтива усмивка. — Радвам се, че ви срещнах отново, лорд Робин. Сигурно няма да е за последен път.
Пен стисна здраво устни. Робин отговори сковано на поклона и не каза нищо.
Кавалерът се сбогува и Пен затвори вратата след него. Вече мислеше само за ролята, която й предстоеше да играе. Всички трябваше да вярват, че двамата с кавалера са добри приятели. Робин не бива да заподозре какво стои в основата на връзката им.
— Какво има, Робин? Защо е това неодобрително изражение?
— Не бива да се срещаш с непознати в покоите си — изрече той и около устата му се изписа добре познатата упорита линия.
— О, не ставай смешен! Никому не дължа обяснение за поведението си, Робин, и не считам за нужно да се оправдавам. Аз съм вдовица, не някоя плаха девойка — и ще се забавлявам, с когото и където искам.
— Ти не знаеш нищо за Оуен Д’Арси — изсъска Робин. — Какво те кара да мислиш, че можеш да му имаш доверие?
— За какво да му имам доверие? — Пен срещна погледа му със същата упоритост.
— Знаеш какво имам предвид. — Зачервените му бузи пламнаха още по-силно.
Пен вече не можеше да се преструва, че се гневи. Двамата с Робин бяха твърде близки и той без съмнение беше загрижен за нея. Само ако можеше да му каже истината и да обясни тази пакт с дявола! За първи път през всичките тези години, откакто се познаваха, тя имаше тайна от него и трябваше да я опази на всяка цена.
— Защо не го харесваш? — попита тя, като се постара да изрази умерено любопитство. Естествено, той нямаше да й каже, но тя беше длъжна да му зададе този въпрос.
Робин избегна погледа й. Наведе се към огъня и разбута цепениците, докато лумнаха буйни пламъци и се разхвърчаха искри. Помещението се изпълни с дим.
Пен се закашля и се опита да прогони дима с махане на ръцете.
— Не си играй с огъня, Робин. Тук е приятно топло.
— Напротив, студено е — защити се той.
Пен отиде до масичката и наля вино в сребърна чаша.
— Дано това те стопли. — Подаде му чашата и отново попита: — Ще ми кажеш ли защо кавалер Д’Арси не ти харесва? Вчера твърдеше, че никога не си го виждал.
Робин отпи голяма глътка. Много искаше да й каже какво знае за Оуен Д’Арси, но не биваше. Засега. Лоялността му изискваше да следва заповедите на Нортъмбърленд. Поне докато нарастващото му недоверие към дука не се оправдаеше. Около клатещия се трон на младия крал се ковяха какви ли не интриги. Умният мъж трябваше да намери сигурна пътека в тази бъркотия. В момента не можеше да си позволи прибързани действия.
— Просто не го харесвам — изръмжа той и преглътна недоволството си от тази полуистина. — В негово присъствие се чувствам неловко. Загрижен съм за теб, Пен.
— Разбирам те. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата. — Аз също съм загрижена за теб. Но те уверявам, че нямаш причини да се тревожиш, Робин. Аз съм напълно в състояние да се грижа сама за себе си.
— Така си мислиш — промърмори той и също я целуна. — Какво знаеш за този човек, сестричке?
Пен се поколеба.
— Не много — призна тихо тя и добави целенасочено: — Но харесвам компанията му.
— Да не би да си влюбена в него? — В погледа на Робин светна неподправен ужас.
— О, не, разбира се, че не! — засмя се тя и махна с ръка, защото съзнаваше, че смехът й не е особено убедителен. — Но имам право да се забавлявам, нали? Пипа също го прави и никой не я укорява.
— Пипа е различна. Никой не очаква от нея да бъде сериозна, докато ти винаги си приемала нещата сериозно.
— Да, може би. — Пен го целуна и по другата буза. В момента мразеше и себе си, и Оуен Д’Арси. Но най-силно мразеше майката на Филип. Докато постигнеше целта си, сърцето й трябваше да се превърне в камък.
— Робин, аз те обичам много, но няма да допусна да се месиш в живота ми. Съжалявам, че не харесваш Оуен, защото аз го харесвам. Докато не ми кажеш основателна причина да не му се доверявам, ще следвам инстинкта си и ще продължа да общувам с него. Ясна ли съм?
Робин нямаше какво да отговори. Беше готов да даде живота си за Пен, но тя имаше право да живее, както си иска. Познавате силните й страни, възхищаваше й се и искаше да бъде като нея. Пен не се люлееше като тръстика по вятъра — както правеха повечето хора в техния свят. Тя следваше принципите си твърдо и неотклонно и не виждаше причини да ги променя.