Как би могъл да я защити, без да й се довери? Въпросът щеше да продължи да го измъчва, защото за момента нямаше отговор.
7
В приемната миришеше на свещи, дим, силни парфюми и сгорещена плът. В напразен опит да спрат течението, което проникваше през скърцащите капаци на прозорците, всички завеси бяха спуснати и закрепени с игли.
Майлс Брайънстън потропваше нервно с крак и мръщеше нос, за да прогони гадната миризма, която се носеше откъм сламата, с която бе поръсен подът. Откога не са слагали прясна слама? — запита се той с необичайна за него чувствителност. На тока на ботуша му залепна нещо пихтиесто и той се потърси от отвращение. Изруга ядно, остърга тока си в дъските и се обърна към вратата, която се отвори точно в този момент.
— Добре сте ни дошъл, милорд. Очаквахме ви едва след две седмици. Това не е обичайното ви време за посещения. — Думите и тонът бяха своеобразна смесица от угодничество и остра подозрителност и бяха придружени от силна миризма на ракия.
— Обстоятелствата се промениха, мистрес Болдър. — Майлс се стараеше да говори рязко, заповеднически, макар че собственицата на бордея на Саут Бенк го обезкуражаваше с всеки пробождащ поглед на дълбоко хлътналите си очи. Много пъти се бе опитвал, но не можеше да си представи какво караше мъжете да търсят услугите й. При него съответните органи се отпускаха и сбръчкваха още щом чуеше стъпките й по стълбата. Какво щастие, че днес бе дошъл с друго намерение. Отново се ядоса, че майка му не бе дошла лично да поговори с мистрес Болдър, а бе изпратила него. Тя щеше да се справи лесно с тази вещица.
— Така ли? — Старата присви очи и стисна устни по начин, който винаги напомняше на Майлс за задница на пиле. — И защо, милорд?
— Ние… майка ми… — Майлс си заповяда да се стегне. — Вдовстващата контеса Брайънстън и аз променихме решението си, мистрес Болдър. Разбира се, ще ви платим до края на месеца.
— Бяхме се уговорили за половин година, милорд. — Мадам се наведе над ниската масичка и напълни две калаени канчета от кожения мях. — Заповядайте. Това укрепва сърцето, драги ми господине.
Въпреки усмивката й Майлс поклати глава и посегна към дръжката на рапирата в колана си. Така се чувстваше повече господар на положението, но за негово съжаление жестът му изобщо не впечатли грозната мистрес Болдър.
Тя изпразни канчето на един дъх и доволно изтри устата си с опакото на ръката.
— Разбира се, не може да очаквате, че ще се откажа от възнаграждението си за шест месеца, нито вие, нито уважаемата ви майка. Аз съм делова жена, милорд, и имам задължения. Освен това трябва да мисля за момичетата. Ще разваля договора ни, ако си получа парите. Казахте шест месеца, значи шест месеца. Платете ми за шест месеца и ще ви дам, каквото искате — не преди това.
Майлс се опита да мисли за майка си, за да си вдъхне сили. Но вече не беше сигурен дали страшната вдовстваща контеса би била в състояние да се справи с мистрес Болдър.
— Ще ви платя до края на месеца — отговори твърдо той и бръкна в джоба си с надеждата, че перспективата да получи налични пари ще размекне сърцето на жената насреща му. — Ще прибавя още няколко гвинеи в знак на добрата си воля. — Раздруса кожената си кесия и монетите зазвъняха подканващо.
Жената го погледна разочаровано.
— Вижте, милорд, вече ви обясних, че това не е достатъчно. Сделката си остава сделка и досега двете страни я спазваха. Аз си изпълнявах задълженията, нали? Не можете да се оплачете. — Заплахата в тона и погледа й беше недвусмислена. Майлс не посмя да погледне в зачервените й свински очички.
— Не, не — отвърна бързо той, — не ви обвинявам в нищо, но за съжаление обстоятелствата се промениха. Трябваше да потърсим друго решение.
— Разбирам. — Жената скръсти ръце под мършавите си гърди. — Щом вината не е моя, сър, трябва да приемете, че искам да получа цялото обещано възнаграждение. Ще си платите за шест месеца, както се уговорихме. — Тя протегна ръка и алчните й пръсти се свиха като нокти на хищна птица. Изпочупените нокти бяха ужасно мръсни и Майлс се разтрепери.
В крайбрежния квартал срещу църквата „Сейнт Пол“ имаше много по-хубави бордеи, но лейди Брайънстън бе поръчала на сина си да избере заведение, което не се посещава от джентълмени от техния кръг. Бордеят на мистрес Болдър отговаряше на това условие, но беше непозната територия за Майлс. Днес за пореден път установи, че обичайното му властно и нахално държание не даваше плодове пред собственицата — вероятно защото тя общуваше с клиенти от нисшето съсловие: моряци от всички европейски страни, каруцари и пътуващи търговци, които оставаха за малко в града и се отдаваха на необуздани забавления.