— Естествено — продължи замислено мадам, без да отдръпне протегнатата си ръка, — има хора, които ще платят хубава сумичка за онова, което знам. — Тя се ухили широко и заплахата стана още по-явна. — Аз не съм бъбрива, милорд, но такива неща не остават дълго в тайна…
Майлс изпита неудържимото желание да я стисне за гушата. Но мисълта да я докосне предизвика гадене. Ако изпълнеше искането на старата, майка му щеше да крещи. Лейди Брайънстън мразеше да се харчат пари за щяло и нещяло и не даваше дори едно пени повече, отколкото беше абсолютно необходимо. Въпреки честите оплаквания на Майлс, че като граф трябва да разполага с повече пари, отколкото му се отпускаха всеки месец, тя продължаваше да държи финансите на семейството с желязна ръка. Но след заплахата на мистрес Болдър нямаше друг изход, освен да плати.
— Добре, ще ви платя за четири месеца — започна да се пазари той.
Мистрес Болдър поклати глава.
— Няма да седя тук цял ден и да се пазаря с вас, милорд. Имам си достатъчно работа. Момичетата започват да се будят, всяка минута на вратата може да почука клиент. Вземете онова, за което сте дошли — но първо си платете, каквото ми дължите, и си вървете по живо, по здраво.
Майлс въздъхна и раменете му увиснаха. В този момент приличаше на смачкана жаба. Извади от джоба си кожената кесия и започна да брои златни и сребърни монети под критичния поглед на мадам. Тя броеше заедно с него и веднага щом Майлс сложи на масата последната монета, протегна ръка и прибра парите с алчен жест. Отключи бързо едно обковано с желязо ковчеже и ги пусна вътре. Заключи го веднага, прибра ключа в джоба си и се обърна делово към клиента си:
— Готово. Отивам да донеса онова, за което сте дошли.
Майлс зачака нетърпеливо. Бързаше, защото трябваше да изпълни задачата си в Саут Бенк, преди да ударят камбаните за затваряне на Лондонския мост през нощта. Майка му очакваше да й разкаже всичко, преди да го изпрати с жена му на празненството по случай деня на Тримата крале в Гринуич палас, където трябваше да си поговори доверително с дук Нортъмбърленд…
Майлс въздъхна тежко. Знаеше, че ще му е много трудно да участва в лудите забавления по случай деня на влъхвите, без да се подкрепи с повечко алкохол. Ала трябваше да опази главата си ясна, за да изпълни поръчението на майка си. Все по-често в сърцето му се надигаше копнеж по безгрижното време преди смъртта на Филип, когато се забавляваше необуздано с приятелите си, ловуваше и посещаваше изискани бордеи, без да се притеснява от неудобни въпроси и досадни препятствия. Но майка му бе решила друго…
Той въздъхна отново. В този миг мистрес Болдър се върна отново с вързоп дрипи в ръце.
Майлс пое вързопа от ръцете й и излезе в студената вечер. По сивото небе се гонеха черни облаци, въздухът миришеше на сняг. Насочи се към едно от заведенията, намиращи се по-далече от брега: тясна, висока къща с фронтон и ронеща се мазилка. За да стигне до горния етаж, трябваше да се изкачи по паянтовата външна стълба. Къщата беше много подобна на онази, която бе напуснал.
След чукането му увисналата на пантите врата се отвори само няколко сантиметра. Майлс влезе в тесния коридор и отново се намръщи от лошата миризма. Здравните инспектори не си даваха труд да проверяват подобни заведения и почти всички жени в тях бяха заразени. Това означаваше, че нито един от приятелите му не би дошъл в това място — поне едно нещо, което щеше да хареса на майка му.
Пазарлъкът с жалката старица, чиито зачервени очи святкаха хитро под увисналите мигли, не продължи повече от четвърт час. Майлс се освободи от товара си, слезе на тясната уличка към брега и вдъхна дълбоко студения въздух, за да прогони вонята на бордеите. От една отворена врата струеше сладка миризма на карамфил, мускатов орех и вино. Жените вътре се смееха примамливо и многообещаващо, някой свиреше на лютия. Майлс подуши и печено месо и устата му са напълни със слюнка.
Спря насред улицата и се поколеба като хрътка, надушила следа. Дългът го зовеше към Лондонския мост — но тогава щеше да застане пред майка си и да признае, че се е проявил като страхливец и е изпълнил наглите искания на мистрес Болдър. Джоан щеше да реагира с тъга и разочарование, но лейди Брайънстън щеше да се изкаже остро и презрително за характера на сина си, неспособен да изпълни както трябва и най-простото поръчение. Понякога Майлс се питаше защо майка му винаги бе предпочитала него пред Филип. Брат му беше толкова умен и способен…