Отговорът се таеше някъде дълбоко във вечно замъгления му от алкохола ум: Филип винаги показваше сила на волята; Филип се противопоставяше дори на майка си. Докато той… той винаги изпълняваше желанията й. Лейди Брайънстън не търпеше около себе си хора със силна воля. Ако Пен не беше толкова упорита, майка му сигурно щеше да намери друго решение за бъдещето й.
Граф Брайънстън направи гримаса. Предстоеше му да изслуша поредната наказателна проповед; след нея щеше да дойде неприятна и най-вече суха вечер. През цялото време трябваше да дебне случай да проведе уж непринуден разговор с дук Нортъмбърленд. Та той почти не го познаваше!
От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. В следващия миг, без да помисли повече, той последва обонянието си и мина през отворената врата, за да влезе в топлия, сладко ухаещ свят на жените и греяното вино. Къщата беше гостоприемна, момичетата всеки месец биваха преглеждани от здравните инспектори, стаите бяха топли и уютни, имаше дори градина, осветена с факли. Изпълнен с радостно очакване, Майлс разтърка ръце и поздрави учтиво излязлата да го посрещне в просторното фоайе изискано облечена жена.
Изобщо не бе забелязал мъжа, който стоеше до входа на бордея извън светлия кръг на факлите.
Оуен вдигна ръка към устата си. Между веждите му се вряза дълбока бръчка. Бе излязъл от палата на епископа на Уинчестър след няколко плодотворни разговора със слугите на негова светлост. Наученото беше много полезно за Франция. По пътя бе забелязал Майлс Брайънстън да излиза от една от най-жалките улички на Саут Бенк и го бе проследил. Дори да нямаше нищо общо с Пен, инстинктът на професията щеше да го накара да проследи важната личност, която нямаше какво да търси в жалките бордеи, извънредно вредни за мъжкото здраве. Там всеки можеше да получи жена за няколко гроша, но се излагаше на опасност да бъде ограбен или да пипне някоя неприятна болест.
Каквото и да търсеше графът в тъмните, влажни улички отвъд светлините на изисканите публични домове, извън света на мъжете от неговото съсловие, то не беше жена. Ако се е забавлявал с някоя евтина уличница, сега нямаше да влезе в публичния дом, заключи логично Оуен.
А може би Брайънстън имаше перверзни предпочитания? Това не би го учудило. Бе събрал сведения за семейство Брайънстън, за да е сигурен, че историята на Пен не е измислица на съкрушена от скръб вдовица — както смятаха всички останали.
Картината, която се получи, не беше особено приятна и Оуен се убеди, че в историята на Пен има нещо вярно. Майлс беше известен като глупак и некадърник, подчинен на низките си инстинкти и напълно подвластен на честолюбивата си майка. Когато говореха за вдовстващата контеса и честолюбието й, повечето хора се подиграваха с алчността и ограничения й ум, но твърдяха, че е способна дори на убийство, за да наложи волята си.
Всичко това означаваше, че не може да отмине твърденията на Пен с лека ръка. Твърде възможно беше безмерното честолюбие да е подтикнало старата към страшни престъпления. Освен това опитът му показваше, че човек, съчетаващ в себе си алчност, честолюбие и пълна безскрупулност, е много опасен противник.
Филип, братът на Майлс, е бил съвсем различен от другите членове на семейството. Всички са го обичали и ценели. Преждевременната му смърт била възприета като истинска трагедия.
Да, твърде възможно беше Майлс да задоволява перверзните си предпочитания в задните улички, а после да търси облекчение в по-здравословна обстановка. Но може би зад странното му поведение се криеше нещо друго.
Оуен влезе в светлия кръг и пристъпи прага на бордея. Насреща му веднага излезе елегантна дама, която го поздрави с дружелюбна усмивка. Малък паж му предложи чаша топло вино.
— Оттук, милорд! — Мадам го въведе в красиво облицовано помещение с две камини, в които гореше буен огън. Газени лампи разпръскваха приглушена светлина. Момичета стояха на групи и бъбреха. Скритите погледи, които хвърляха към новодошлия, го оценяваха като жребец на пазара — обръщане на същинската ситуация, осъзна Оуен и едва не се изсмя с глас.
Майлс Брайънстън стоеше пред камината в другия край с чаша медовина в ръка и оглеждаше присъстващите жени със самодоволно изражение. Преди Оуен да е успял да се приближи към него, изпразни чашата на един дъх, хвърли я зад гърба си и махна на една от хубавиците. Когато тя застана пред него, той сложи ръка на кръста й, вдигна я на ръце и я понесе навън. На минаване закачи Оуен, но изобщо не го забеляза.
— Какъв мъж — отбеляза като на себе си Оуен.
— Постоянен клиент, милорд — отговори собственицата с дискретна усмивка. — Ще направите ли избора си?