— Днес имам желание за приятен разговор на чаша хубаво вино. Вероятно разполагате с някоя дама, която умее да води духовит разговор. Ако ми я доведете, ще се радвам на компанията й — отговори Оуен с изискан поклон.
Жената го изгледа преценяващо. Инстинктът й подсказваше, че клиентът е джентълмен, макар че желанията му не бяха обичайни за заведението й.
— Ако желаете да послушате музика… Сали умее да свири на лютня.
— С удоволствие — кимна мъжът. — Донесете бутилка бургундско. Смятам да седна до огъня. Когато приятелят ни слезе, ще го поканя на чаша хубаво вино. Нали ще го уведомите за желанието ми, мадам?
— Разбира се, милорд! — Жената размени няколко думи с момичетата, едно от тях се отдели от групата и се запъти към Оуен, който се бе настанил удобно на дългата пейка пред камината.
Момичето направи реверанс и огледа с интерес необикновения клиент, който бе дошъл в бордея само за да слуша музика.
— Желая ви хубава вечер, милорд! Ще ви донеса вино и ще взема лютнята си, ако желаете да ме слушате.
Оуен кимна любезно.
— Убеден съм, че изпълнението ти ще ми хареса. Ти си Сали, ако не се лъжа?
— Да, сър. — Момичето се изчерви, сякаш беше невинна девойка, а не проститутка, която работеше тук от половин година. Никога не беше виждала такъв красив клиент.
Кавалерът прекара следващия половин час с чаша в ръка, заслушан в изпълнението на момичето. Макар и малко несръчна, Сали очевидно имаше музикален талант. Така дочака спокойно слизането на Брайънстън.
Жертвата му се появи много скоро. Брайънстън застана на вратата, придружен от собственицата на бордея. Шкембето му издуваше жилетката, лицето му беше цялото на петна от алкохола и напрежението. Примигваше често-често, опитвайки се да открие кой го бе поканил.
Оуен се надигна и даде знак на момичето да се отдалечи. Майлс направи няколко несигурни крачки към него.
— Не знам къде съм имал вече честта, сър — изрече той с натежал език. — И не мога да си представя какво искате от мен.
— О, разбира се, че вече сме се срещали, милорд. Аз съм кавалер Д’Арси — на вашите услуги! — Оуен посочи пейката насреща си. — Искате ли да ми правите компания? Бургундското на нашата домакиня се оказа неочаквано добро. Надявам се да ви опозная по-отблизо.
— Аха — промърмори глуповато Майлс и очевидно продължи да се пита какво ли искаше от него този надут кавалер. — Не виждам какво бих могъл да направя за вас, сър. Никога не съм ви виждал!
В отговор Оуен го удостои с дружелюбна усмивка и обясни с мелодичния си глас:
— Прощавайте. Вероятно трябваше да се представя, когато присъствах на вашия прием в чест на принцеса Мери.
— Аха… да, естествено. — Майлс изобщо не си спомняше за този мъж, гост в къщата му. Вероятно това беше грешка и той побърза да я поправи. — Извинете, кавалере, не ви познах. — Ухили се похотливо и му намигна. — Нали разбирате, мислех за други неща…
— Да, разбирам — успокои го Оуен. — Освен това наистина не сме представени официално един на друг. — Усмихна се и добави: — А аз не се отличавам от множеството.
Майлс най-сетне го огледа обстойно и установи, че това не отговаря на истината. Остана с впечатлението, че всеки, който е видял веднъж кавалера, няма да го забрави толкова лесно.
Оуен се отпусна на пейката, изпружи дългите си крака и опря ботуши на перваза на камината. Майлс се настани насреща му.
— Нали ще пийнете с мен, уважаеми господине? — Д’Арси посегна към бутилката, оставена на масичката до пейката.
— Да… благодаря, много сте любезен. — Майлс грабна чашата, която му подаде кавалерът, помириса виното и кимна.
— Наистина е добро… превъзходно.
Оуен отпи малка глътка и заговори спокойно:
— Простете прямотата ми, лорд Брайънстън, но предпочитам да заговоря веднага по същество.
Майлс вирна нос и изгледа мъжа насреща си със замъглен поглед.
— Слушам ви…
— Става въпрос за вашата снаха, лейди Пен Брайънстън.
— Кавалерът се намести по-удобно и се усмихна очарователно.
Изражението на Майлс показа странна смесица от объркване и внезапно пробудила се бдителност.
— Какво за нея?
— Намирам я интересна.
Майлс го погледна неразбиращо.
— Защо?
— Защо се изненадахте толкова? — попита Оуен с вдигнати вежди. — Вашият брат например…
— Филип… тя улови Филип в мрежата си, за да вземе титлата му — обясни Майлс, взе бутилката и напълни чашата си. При това не посмя да погледне Оуен в очите и кавалерът вдигна рамене.
— Какво ме е грижа за старите истории, приятелю? Аз се интересувам от вдовицата.
Майлс бе изпълнен с подозрение и алчност.