— Тя не притежава нищо от семейното имущество. Даже зестрата й. Тя бе поверена на финансисти, които да я управляват от името на сина й, но сега никой не смее да се докосне до парите, защото детето не оживя. Даже лейди Кендъл не може да подчини закона на волята си. Такова беше решението на дъщеря й. Детето е мъртво и тя няма достъп до парите.
Той изпразни чашата си и млясна доволно. Домакинът му напълни чашите отново.
— Не мога да си представя защо дамата ви интересува. Истината е — Майлс продължи да пие виното си на едри глътки, — че из не се задържам дълго в нейната компания. Тя си мисли, че е твърде изискана за нас. — Той се оригна и погледна празната си чаша. — Дяволски добро е това вино! Как само затопля…
— Прав сте. — Оуен посегна към бутилката. — Значи вашето семейство не одобри избора на брат ви?
Стъклените очи на Майлс примигнаха и той се наведе към Оуен.
— Тя не бе избрана от майка ми — обясни той многозначително. — Твърде своенравна, за да й хареса. Но това беше брак по любов и кралят и принцеса Мери го одобриха. Какво можеше да направи майка ми? Не й остана нищо друго, освен да се примири. Господи, как я мразеше!
— Сигурно животът под един покрив е бил много труден — отбеляза неутрално Оуен.
— О, само да можехте да видите как цялата настръхваше! — Майлс посегна към бутилката, разклати я и изпразни остатъка в чашата си, без да го е грижа има ли вино за човека, който го бе поканил.
Оуен веднага даде знак на Сали. Момичето взе празната бутилка и се намръщи, когато Майлс го ощипа болезнено по задника.
Кавалерът отново отпи малка глътка и се облегна назад.
— Според мен лейди Пен е кротка и покорна дама — отбеляза небрежно той.
— О, кавалере, вие изобщо не я познавате! Хитра е като лисица. Майка ми не можеше да я понася. Често беше достатъчен само един поглед и… Филип и Пен я пренебрегваха, а моята майка не понася това. — Майлс подаде чашата си на Сали, която стоеше до него с нова бутилка. Погледът му все повече се замъгляваше, думите ставаха неясни. — Който пренебрегва майка ми, сам си търси белята. И двамата го изпитаха на гърба си.
— Как по-точно? — Оуен вдигна чашата към устните си. Тъмният му поглед следеше незабележимо всяко движение на мъжа насреща му.
В свинските очички на Майлс светна хитрост, ноздрите му се издуха.
— Трябва да запомните едно — и то завинаги! — Той се изсмя мрачно. — Който се опита да застане на пътя на моята майка, получава заслуженото си наказание. И онези двамата бяха наказани. — В изражението му се примесиха самодоволство и злоба.
— Значи ме съветвате да не се занимавам повече с вдовицата? — попита спокойно Оуен.
— Аз не бих я докоснал даже с нажежени клещи — изтърси Майлс във внезапен прилив на енергия. — Според мен тя не е наред с главата. — Опря главата си на ръцете и заключи дълбокомислено: — А и на мама няма да й хареса.
Изражението на Оуен остана напълно безразлично, макар че ръцете го сърбяха да стисне дебелия врат на Майлс Брайънстън и да го удуши. Буквално усещаше под пръстите си пулса в аортата. Какво искаше да каже този отвратителен дебел глупак? При благоприятни обстоятелства щеше да изтръгне истината от него само за минути. За съжаление това удоволствие — а то наистина щеше да бъде удоволствие, — трябваше да почака.
— Много съм ви благодарен за съвета — изрече любезно той. — Предполагам, че след смъртта на съпруга си лейди Пен се е върнала при семейството си?
— О, не! — Майлс поклати замислено глава. Между краката му се стрелна мишка и той я изрита инстинктивно. — Мама не го допусна. — Той сведе поглед към замаяната мишка и вдигна тежкия си ботуш, за да я довърши.
Без да помисли какво прави, Оуен с бързо движение изрита мишката под пейката. Не обичаше мишки, но не можеше да стои и да гледа как Майлс мачка нещастното животинче с ботуша си.
Лорд Брайънстън изобщо не се учуди на изчезването на жертвата си и продължи, сякаш не го бяха прекъсвали:
— Тогава Пен беше бременна и се получи ужасна бъркотия. Мама каза, че детето е Брайънстън и трябва да се роди в семейното имение; обаче Кендълови настояха лейди Гуинивиър да присъства на раждането. Мама не искаше да ги вижда, защото се опасяваше да не приложат някой от злобните си номера.
За да потвърди думите си, той закима разпалено.
— Мама знаеше, че те ще направят всичко, за да вземат Пен, и това я вбесяваше. Все пак детето беше наследник на нашата титла и богатство. — Той пи отново, задави се, закашля се мъчително и затисна с две ръце устата си. — В крайна сметка нещата се уредиха.
В очите на кавалера блесна искра и веднага угасна.
— Как по-точно?