— Болките на Пен започнаха месец по-рано, дълго преди да пристигнат Кендълови. Мама уреди всичко.
Какво точно е уредила — подранилите родилни болки или само раждането? Ала изражението на Оуен не издаде нищо от бушуващите в главата му мисли.
— И детето умря?
Майлс разтърси глава и впи поглед в събеседника си, опитвайки се да се концентрира.
— Да, защо? — В гласа му изведнъж звънна нападателност.
— О, просто попитах. Такива неща се случват често — отговори небрежно Оуен.
— Да, умря — отговори кратко Майлс. — Мъртвороден син. Това е известно. Всички го знаят. — Той присви очи и попита подозрително: — Да не би Пен да е говорила с вас за това?
Оуен поклати глава. Пръстите му потръпваха и той не успяваше да ги овладее.
— Само го спомена бегло.
Погледът на Майлс остана непроменен, когато го заплаши с пръст.
— Не я слушате, когато ви говори за детето си! Тази жена не е наред с главата. Не ми се ще да ви обезкуражавам, но даже семейството й не й вярва. Нали ви казах, тя не е с всичкия си!
— Много съм ви благодарен за съвета, лорд Брайънстън. Вече разбирам, че щях да направя голяма грешка.
— Точно така — кимна тежко Майлс. — Както вече ви казах, аз не бих я докоснал даже с нажежени клещи. Помнете това, кавалере! Добър съвет. — Майлс се отпусна на пейката и затвори очи. В следващия момент вече хъркаше оглушително.
Оуен взе чашата от ръката му, преди да е паднала на пода, изгледа хъркащия пияница с диво презрение, стана и изпъна панталона си. Мишката, която явно бе дошла на себе си, подаде муцунка под пейката и мустачките й щръкнаха.
— На твое място бих се оттеглил, преди щастието да се обърне — посъветва я Оуен. — Ако не те хване котката, слугинята ще те довърши с метлата. — Мишката го погледна замислено, после се стрелна между краката му и изчезна в една дупка в ламперията.
Оуен се загърна в палтото си и се запъти с бързи крачки към Уестминстърския палат, където бе оставил коня си. Пен го чакаше на банкета, с който започваха празненствата по случай деня на тримата влъхви. По суша щеше да стигне по-бързо, отколкото с лодка.
Не бе виждал Пен, откакто кралят бе заповядал принцесата и свитата й да прекарат Нова година и празника на тримата влъхви в Гринуич Палас. Надяваше се тя да е събрала полезна информация за мисията му, но това не беше главната причина, поради която пришпорваше коня си с такава енергия.
8
Застанала пред високото огледало в покоите си в Гринуич Палас, принцеса Мери се оглеждаше изпитателно.
— Как мислите, Пен, рубина ли да сложа на гърдите си или смарагда?
— Рубина, мадам — отговори без колебание Пен.
Мери поднесе рубиновото колие към роклята от леденосин сатен. Червеният камък искреше върху светлата основа и подчертаваше идеално златните долни ръкави и фустата.
— Права сте — зарадва се Мери. — Имате непогрешим вкус, Пен. Като майка си.
Пен се усмихна и помогна на принцесата да закрепи колието.
— Пипа обаче има съвсем друг вкус — отбеляза весело тя.
— Да, но и тя знае какво й отива — отвърна Мери, намести диадемата върху булото на главата и критично смръщи чело. Погледът й улови погледа на Пен в огледалото и бръчката между веждите й се задълбочи.
— В последно време сте много разсеяна, Пен. Може би коледните празненства в Гринуич Палас не са по вкуса ви? — В това й имаше ирония, но не само това. Самата тя бе реагирала с недоволство на заповедта на брат си да се премести от Бейнардс Касъл в Гринуич Палас.
Естествено, Пен не можеше да й признае истинската причина за разсеяността си: през цялото време беше като на тръни и чакаше принцесата да каже нещо, което може да бъде предадено на френския агент — за да спази своята част от пакта с дявола.
Тя помисли малко и реши да се задоволи с полуистина.
— Предпочитам да съм по-близо до семейството си. — За разлика от Гринуич Палас Бейнардс Касъл не беше далече от Холборн, лондонската резиденция на семейство Кендъл.
— Моят брат не се съобразява с тези неща — въздъхна принцесата. — Макар да съм сигурна, че решението да прекарам празниците тук е повече дело на лорд Нортъмбърленд.
— И аз съм на това мнение — кимна сериозно Пен.
Мери се обърна към нея и изражението й се помрачи.
— Истината е, че тук живея в постоянен страх. От две седмици се опитвам да посетя брат си, краля, но ми отказват и ме оставят да се притеснявам за здравето му. Кой знае какви интриги коват зад гърба ми.
Потънала в мислите си, тя запремята броеницата си.
— Много добре знам, че коронният съвет не желае да наследя брат си на трона. Страх ме е, че Нортъмбърленд и членовете на коронния съвет ще ме арестуват под някакъв измислен предлог и ще ме хвърлят в Тауър. Мъртвата не може да стане кралица, нали? — завърши горчиво тя.