Оуен със сигурност щеше да се зарадва на сведенията й за страховете на принцесата и за истинската природа на заболяването й. Значи трябваше да намери начин да му предаде разговора с Мери и да се държи непринудено и безгрижно, за да не издаде истинското си състояние.
Кожата на главата я засърбя, пръстите й се подхлъзнаха и тя се убоде с иглата. Кръв оцвети белия лен, който бродираше.
Пен засмука пръста си и изруга тихо. Щеше да й бъде много трудно да отстрани кръвта от фината материя. Бродираше шапчица за малката дъщеря на една от приятелките на Пипа — красива млада жена, която се отдаваше на радостите на майчинството и обичаше бебето си повече от всичко на света.
Пен въздъхна и остави гергефа. Сърбежът изчезна така бързо, както се бе появил, сърцето и отново стана студено и се изпълни с решителност. Тя щеше да изпълни дълга си. Французите със сигурност мислеха само доброто на принцеса Мери. Нужна им беше информация, за да реагират бързо на всяка ситуация. Никой не знаеше какво ще стане след смъртта на краля. Докато не предаваше принцесата на шпионите на Нортъмбърленд, сделката беше безобидна.
Ами ако французите решат да издадат плановете на Мери на Нортъмбърленд? — запита се внезапно тя.
Сърцето й заби ускорено. Всички бяха неискрени, никой не заслужаваше доверие. Само семейството й. Как копнееше да поговори с тях за споразумението, което беше сключила с кавалер Д’Арси! Но това беше абсолютно невъзможно. В тази ситуация тя беше сама — както в дългите, мъчителни часове на родилните болки и в страшните мигове след раждането.
Тя бе сключила дяволския пакт с Оуен Д’Арси по своя воля и щеше да го спазва докрай.
Пан скочи и позвъни за прислужницата. Когато момичето дотича, му връчи шапчицата и нареди строго:
— Почисти кръвта. Опитай всичко, което знаеш. Убодох се и ето резултата!
— Съжалявам, милейди. — Прислужницата взе шапчицата и погледна учудено придворната дама. Малките момичета се убождаха, докато бродираха, но не и опитните в това занимание придворни дами.
Вратата на спатията се отвори и Мери влезе в преддверието. Както винаги след молитва, изглеждаше спокойна.
— Е, дами, готови ли сме?
Младите жени, облечени в брокат и кадифе, се увиха в обточени с кожи наметки и заобиколиха господарката си. Мери се обърна към всяка поотделно, похвали ги за тоалетите, зададе им въпроси за семействата им. Придружителките й бяха нейната защитна стена срещу интригите на враговете и тя умееше да си осигурява лоялността им.
— Ще повикам херолда, мадам. — Пен отиде до вратата, която извеждаше в коридора. Двама херолди с фанфари, украсени с флагове, очакваха заповед да известят за влизането на принцеса Мери в голямата банкетна зала.
Тръбейки тържествено, херолдите закрачиха напред. На флаговете им се развяваше розата на Тюдорите. Мери и дамите й ги следваха бавно. Херолдите застанаха в подножието на стълбата, изчакаха принцесата и свитата й да слязат в залата и отново дадоха сигнал с фанфарите. Нортъмбърленд и Съфолк станаха да посрещнат Мери.
Пен видя фалшивите им усмивки и се потърси. Мери отговори сковано на поздравите им и зае мястото си на подиума редом с високия стол на брат си, увенчан с яркочервен балдахин, на който беше избродиран със злато английският лъв.
Пен намери мястото си под подиума и седна. Тъй като не принадлежеше към кралския дом и не беше омъжена за човек с политическо влияние, не можеше да претендира за почетно място; но винаги сядаше достатъчно близо до Мери, за да я вижда и да реагира, когато й дадеше знак.
Тя обходи с поглед залата, за да види кои гости вече са пристигнали. За щастие Робин още не бе дошъл — той щеше да се появи по-късно и да придружи Пипа на празненствата, които следваха банкета. Пен усети, че не се радва на срещата с брат си, и помръкна, фалшивата игра, която играеше, я караше да се чувства смутена и чужда в негово присъствие; освен това знаеше, че той не одобрява привидния й флирт с Оуен, макар че бе престанал да говори за това.
— Лейди Брайънстън… ще позволите ли да седна до вас?
След тихите, учтиви думи Пен се обърна и без изненада поздрави кавалер Д’Арси. Знаеше, че той ще намери начин да седне до нея, и го дари с усмивка, суха и ледена като замръзналите локви в двора под високите прозорци.