— Моля, заповядайте, кавалере. Мина доста време, откакто се срещнахме за последен път.
— Твърде много време — отвърна той и се прехвърли гъвкаво през високата пейка, без да закачи никого с оръжието на колана си.
Пен неволно си припомни нощта, когато й бе спасил живота. За съжаление този спомен не я зарадва.
— Надявам се да сте добре. — Той се настани на пейката до нея, свали наметката и издърпа назад черните кадифени ръкави, за да разкрие перленосивата им подплата. — Изглеждате прекрасно, ако ми позволите да кажа.
Мелодичният тенор на гласа му и топлината в очите го правеха неустоим. Но днес Пен бе твърдо решена да не се поддава на въздействието му и реагира на комплимента само с подобие на усмивка. Погледът и се насочи към високата маса, където херолдите бяха застанали от двете страни на кралския трон и чакаха да възвестят пристигането на монарха.
Оуен потисна примирената си въздишка. Не биваше да се обезкуражава. Откакто бяха сключили споразумението, той понасяше с мъка студенината на Пен, изкуствените прояви на приятелство. Трябваше да признае, че тя се държи безупречно и изпълнява съвестно поетите задължения. Но във всяко друго отношение оставаше недостъпна. Той знаеше, че и тя като него усеща силното им взаимно привличане, странното течение на чувствени енергии помежду им, и му устоява само благодарение на изключително силната си воля.
Да, Пен имаше дяволски силна воля.
Разговорът замря. За съжаление чакането се проточи. Над дългите маси светеха големи кръгли полилеи, отрупани с восъчни свещи. Слугите чакаха с кани вино и медовина, готвачите бяха вдигнали ножовете да разрежат печеното месо. В залата ставаше все по-задушно. Херолдите все още не възвестяваха пристигането на краля.
Пен погледна към Мери, която седеше на мястото си бледа, но овладяна. От едната й страна беше креслото на брат й, краля, от другата седеше дукеса Съфолк. Дукесата се наведе към нея и й каза нещо. На бледото лице бе изписано съчувствие. Мери прие забележката на братовчедка си с равнодушно кимване.
Дукесата удостои сътрапезниците си с тънка усмивка и ощипа болезнено замечтаната си дъщеря. Рязко изтръгната от приятните мисли, Джейн Грей изохка и се изчерви от болка и смущение.
— Защо ли се бави негово величество? — попита полугласно Оуен.
— Сигурно е забутал някъде панталона си — отвърна иронично Пен, без да си даде труд да скрие презрението си.
— Имате остър език — отбеляза с усмивка той. Протегна крака под масата, покрита със скъпа дамаска, и се настани удобно. — Признавам, че много искам да изпия чаша вино. Но докато седя на сухо, бих могъл да ви разкажа какво правих днес.
Пен обърна глава и в очите й блесна любопитство.
— Открихте ли нещо?
— Мисля, че е по-скоро потвърждение, отколкото доказателство — призна той и светлината в очите й угасна.
— Потвърждение на какво?
— При раждането на сина ви е станало нещо нередно.
— Нали ви казах! Нима не ми повярвахте?
— В това отношение съм предпазлив. Не, че не ви повярвах, но преди да изпълня поредната мисия, трябва да се убедя дали е перспективна.
— И аз правя така, кавалере — кимна сериозно тя.
— О! — Той я погледна замислено. — Значи и вие имате информация за мен?
— Може би. — Тя срещна погледа му, но не се усмихна. — Мисля, че имам, кавалере. Но давам само толкова, колкото получавам.
— Не съм и очаквал друго. Да започвам ли?
Точно в този миг проехтя сигнал на фанфари и Пен не можа да отговори. Вместо краля се появи лакей в кралска ливрея, слезе тържествено по стълбата, спря зад стола на дук Нортъмбърленд и пошепна нещо в ухото му. Дукът го изслуша с неподвижно лице и го освободи. Пратеникът се поклони и отстъпи крачка назад, но не излезе от залата, а остана зад стола на дука.
Нортъмбърленд се надигна и обходи залата с тъмен, замислен поглед.
— Милорди, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че негово величество е възпрепятстван да се яви на официалната вечеря. Задържат го важни държавни дела. Кралят желае на всички ви приятно прекарване. — Той седна и нетърпеливо заповяда на пажа си да напълни чашата му.
Мери се оказа права, помисли си Пен. Дукът бе реагирал на новината без изненада и без загриженост. Явно изобщо не бе очаквал Едуард да се появи. Дали нарочно бе попречил на краля да присъства на угощението, за да не му даде възможност да поговори със сестра си? Или Едуард беше толкова зле, че вече не смееше да се показва в обществото? Затова коронният съвет бе изнамерил този претекст, за да извини отсъствието му.
— Интересно — отбеляза Оуен с бърз поглед към Пен. — И вие ли имате чувството, че Нортъмбърленд беше подготвен за спешните държавни дела на краля?