Лейди Брайънстън вдигна вежди. Той бе отгатнал мислите й. Тя премести ръката си и позволи на пажа да напълни чашата на кавалера и нейната. Изчака да й сервират порция пауново печено и му напомни:
— Вие започвате, кавалере.
Оуен отпи глътка вино.
— Днес случайно срещнах девера ви.
— И? — попита тя с желязно спокойствие.
— Той ми каза, че детето ви се е родило по-рано.
— Да, раждането започна преждевременно. — Пен не желаеше да говори по темата, дори с човек, който бе обещал да й помогне. — Какво значение има това?
— Естествено, че има значение, защото е твърде възможно родилните болки да са били предизвикани нарочно. — Тонът му беше хладен и дистанциран. Съзнаваше, че се движи по опасен терен.
Пен рязко вдигна глава.
— Как е възможно това?
— Свекърва ви е искала бебето да се роди преди пристигането на семейството ви. Вероятно е предприела някои стъпки, за да осъществи целта си. — Той даде знак на слугата да им сервира желиран език и даде време на Пен да схване и да обмисли разкритието му.
— Майлс каза ли нещо, което ви даде основание да направите това заключение… за съответните мерки на майка му? — попита след малко тя.
Той кимна.
— Вярно е, че беше пиян, но няма съмнение, че намекна точно това. Как мислите, контесата способна ли е на подобни… действия?
Пен гледаше втренчено изстиващото месо в чинията си. Нямаше никакъв апетит и не можеше да си представи, че някога отново ще изпита глад.
— Разбира се — промълви тя. — Жена като нея е способна на всичко.
— Според мен една от причините да предизвика преждевременно раждане е била да види от какъв пол е детето. Ако беше момиче, нямаше да има значение. Но момче би лишило Майлс от наследство. — Оуен също бе втренчил поглед в печеното си и говореше с неутрален тон.
— Велики боже! Но как би могла… — Тя вдигна глава и го погледна. В очите й гореше страст. — Моето дете… моят син се роди жив! Знам го. Убедена съм в това. — Тя стисна ръце в юмруци и кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Тогава ще открием истината. — Оуен сложи ръка върху нейната. Топлите, твърди пръсти отвориха юмрука й и тя се отпусна. — Трябва да държите чувствата си под контрол, Пен.
— Аз нямам вашата опитност — изсъска сърдито тя. — За съжаление се включих твърде късно в шпионската дейност. — Въпреки това не направи опит да издърпа ръката си. Физическото докосване я прониза като светкавица. Колкото по-дълго се докосваха ръцете им, толкова по-невъзможно ставаше да се разделят. Изведнъж Пен рязко издърпа ръката си и я прибра в скута. — Ние с вас сключихме споразумение — рече делово тя. — Това не е причина да се държим за ръце.
Оуен вдигна рамене.
— Както желаете… но трябва все пак да създаваме впечатление, че се харесваме, ако не и нещо повече.
Пен посегна към чашата си. Прокара пръст по ръба й, обърна се към сътрапезника си и го удостои със сияеща усмивка.
— Вашата компания е голямо удоволствие за мен, кавалере.
— Представлението не беше много убедително — отвърна сухо той. — За съжаление смръщеното ви чело беше много по-истинско. — Облегна се назад и обходи залата със скучаещ поглед. — Какво интересно имате за мен? — попита непринудено.
Пен хвърли бърз поглед към високата маса, оглавявана от Нортъмбърленд и Съфолк.
— Тук не мога да говоря за това.
— Е, добре, ще ви издам една професионална тайна — усмихна се той. — Срещата на публично място е абсолютно сигурна. Тук се обменят и най-големите тайни. Всички наоколо мислят, че водим галантен разговор, и никой не ни обръща внимание. Говорете с нормалния си глас, равномерно, почти монотонно — както аз правя сега.
— Правите го, за да ме приспите — обвини го през смях Пен.
Оуен също се засмя.
— Правилно отгатнахте! Хайде, опитайте се.
Пен отново прокара пръст по ръба на чашата си. Онова, което Оуен й бе казал за подозренията си, я изпълваше със студена ярост и тя едва се сдържаше. На всяка цена трябваше да разкрие истината за раждането на детето си и да отмъсти на майката на Филип.
Въпреки бушуващите в сърцето й емоции тя се постара да говори с умерен тон и това й помогна да се дистанцира от онова, което говореше. Разказа подробно за страховете на Мери и за плана й да се престори на болна.
Оуен кимна и смачка парче хляб между пръстите си.
— Права е да се чувства заплашена от Нортъмбърленд.
— Тя живее с тази заплаха много отдавна — обясни кратко Пен. — Но болестта на брат й прави опасността реална и близка. След като Едуард не се появи дори днес… — На лицето й се изписа дълбока загриженост.