Оуен кимна отново и Пен попита направо:
— За какво ще използвате тази информация?
— Ще я предам на посланика.
— Не на Нортъмбърленд? — Пен не можа да удържи нито въпроса, нито нападателния си тон.
Оуен я дари с окуражителен поглед.
— Разбира се, че не, сърце мое! Все още ли не разбирате, че ние сме на страната на Мери и имаме намерение да осуетим плановете на Нортъмбърленд?
Нежно произнесеното обръщение я шокира. То потвърждаваше близостта им. Бе го произнесъл съвсем естествено, сякаш имаше пълното право да й говори като любовник. Очите му, вперени в бледото й, напрегнато лице, пареха като огън.
— Нямате причини да не ми вярвате — заключи тихо той.
Пен поклати глава.
— Разбира се, че имам.
Оуен побърза да смени темата.
— Нима семейството ви не е било поканено на кралския банкет?
— О, разбира се, че ги поканиха, но сестра ми Ан не се чувства добре и родителите ми решиха да останат с нея.
— А лейди Пипа?
— Пипа и Робин ще дойдат по-късно, за да се включат в увеселението, и ще останат през нощта при мен. — Разговорът беше съвсем нормален, темата — безобидна и Пен усети как цветът се върна на лицето й и сърцето й заби по-спокойно.
— Надявам се, че сестра ви не е сериозно болна.
— Не, само лека настинка. — Пен избухна в смях. — Ако може да се вярва на твърденията на Пипа, Ан е трябвало да си остане вкъщи под грижите на Тили, но лорд Хю не дал и дума да се издума. Той се държи така, сякаш момичето е крехко като стъкло.
— Любящ баща — отбеляза Оуен и гласът му стана леден.
В гърдите на Пен отново се надигна старата болка и внезапната промяна в тона му й убягна.
— Няма по-добър — отвърна тя беззвучно. Разговорът беше стигнал до мъртва точка. Пен погледна към високата маса и улови погледа на Мери. В следващия момент принцесата изпусна ветрилото си и поднесе кърпичката си към устата. Май гаденето не е престорено, каза си уплашено младата жена. Мери беше смъртнобледа.
Пен нададе тих вик и бързо се надигна. Оуен беше предупреден и побърза да й помогне. Съседите им наставаха след тях и се огледаха учудено. Пажовете дръпнаха пейката и Пен успя да стане от масата.
Тя се втурна към стола на Мери и се наведе към претендентката за трона.
— Принцесата има нужда от чист въздух. Моля ви, мадам, пийнете глътка вино. — Мери беше затворила очи, главата й висеше безсилно.
— Какво има? — попита Нортъмбърленд, когато лейди Съфолк вдигна падналото ветрило и енергично започна да вее на принцесата.
— Принцеса Мери не се чувства добре, милорд — обясни Пен. — От няколко часа се оплаква от главоболие, но не остана в стаята си, за да не разочарова краля.
— Простете, милорди — произнесе с пресекващ глас Мери. — И дами… Съжалявам, но трябва да се оттегля.
Придворните й дами забързаха към подиума, но Пен им махна да стоят настрана.
— Аз ще се погрижа за нейно височество.
Дукът обаче настоя лично да изведе Мери от залата и да я придружи до покоите й. На вратата тя се олюля и той се намръщи недоволно.
— Убеден съм, че утре отново ще се чувствате добре, мадам!
— Боя се, че принцесата отново има пристъп на треска — възрази гладко Пен. — Ще бъдете ли така добър да повикате личния й лекар, милорд? През това време аз ще й помогна да се съблече.
Нортъмбърленд погледна в невинното й лице, поклони се и побърза да се оттегли.
— Добре се справихте, Пен — пошепна Мери, когато вратата се затвори. Остана в средата на стаята с ръка на сърцето, толкова бледа, че Пен се разтревожи още повече.
— Наистина изглеждате болна, мадам!
— Не, не мисля, че съм болна… но ако е възможно да умреш от страх, да знаете, че стоя на прага на смъртта — отвърна Мери и гласът й прозвуча по-твърдо. В очите й се появи лека усмивка. — Слава богу, успяхме да убедим лорд Нортъмбърленд… поне за момента. Той знаеше, че брат ми няма да дойде.
— Права сте — кимна Пен. — Ще ви помогна да се съблечете и да си легнете. Лекарят сигурно ще дойде скоро.
Лекарят беше абсолютно предан на принцесата и играеше добре ролята си — не за първи път. Знаеше защо пациентката му се преструва на болна и не задаваше излишни въпроси. Ограничи се да постави диагноза, че принцесата страда от опасна треска. Настинката била много лоша и заплашвала да се прехвърли в белите дробове, поради което трябвало да пази леглото. Предписа клизма и пускане на кръв и Мери се съгласи, защото знаеше, че двете процедури ще я отслабят и ще угасят евентуалните подозрения на дука. Всички придворни дами и прислужнички бяха убедени в сериозното заболяване на господарката си. След като лекарят приключи с процедурите и се оттегли, Мери се отпусна изтощено на възглавниците и каза: