— Пен, искам да вземете участие в увеселението. И, моля ви, предайте на дука, че няколко дни няма да приемам посетители. Погрижете се колкото може повече хора да научат за болестта ми. Утре сутринта ще ви очаквам.
Пен направи реверанс и напусна затъмненото помещение. Слугите вече изнасяха масите и пейките от банкетната зала, за да направят място за предстоящото празненство. В галерията, която обикаляше голямата зала, седяха музиканти и настройваха инструментите си. Гостите на банкета, които не живееха в палата, бяха отишли да се освежат и да оправят тоалетите си в предвидените за целта гардеробни.
Дали Оуен беше между тях? Или си бе отишъл, след като бе получил необходимата му информация? Може би вече беше на път към резиденцията на посланика, за да предаде сведенията?
Пен тръсна глава и се запъти към покоите си. Пипа щеше да дойде там и двете заедно щяха да слязат в залата. Тогава щеше да предаде думите на принцесата на Нортъмбърленд и на останалите в двора.
9
— О, Пипа, ти си вече тук? — извика учудено Пен, когато влезе в спалнята си и завари там сестра си, заела място пред огледалото.
— Пристигнахме преди половин час. — Пипа се обърна и турскосинята тафта на роклята й, обсипана с жълти и зелени цветчета, се развя. — Казаха ни, че си при принцесата. Какво вълнение цари долу! Наистина ли й е прилошало на трапезата?
— Да. Поредният пристъп на треска. Трябва да лежи и да не става — отговори Пен. Никога досега не беше имала тайни от сестра си. А сега трябваше да премълчи пред нея нещо, което бе разкрила на един френски агент — тази мисъл я разтрепери. За да се успокои, тя отиде при Мускатово орехче, който се прозя сънливо и се обърна по гръб, за да може да помилва корема му.
— Каква скучна маска! — извика сърдито Пипа и посочи споменатия артикул на тоалетната масичка. — Не можа ли да намериш нещо по-интересно?
И тя показа на сестра си какво бе избрала за себе си: невероятна котешка маска от зелено кадифе с налепени зелени мустаци. Маската съответстваше така добре на изменчивия темперамент на собственицата си, че Пен избухна в смях.
— Наистина ти подхожда, Пипа. Аз предпочитам по-скромни неща. — Пен изпробва простата маска от коприна с цвят на слонова кост, която почти не скриваше лицето й, и кимна доволно. Господарят на хаоса бе наредил всички гости да носят маски, а тази вечер думата му беше закон. Според прастарата традиция в нощта на празника цареше необуздано веселие и всеки имаше право да върши глупости.
— Почакай да видиш маската на Робин! — Пипа се наведе към огледалото и пощипна бузите си, за да станат по-червени. — Лъвска глава с истинска грива. Ако ме беше попитал, щях да му препоръчам нещо друго.
— Робин не се интересува от външността си — защити го Пен. — Вероятно случайно е открил маската и веднага я е взел.
— Точно така.
— Как е Ан? — попита тревожно Пен.
— О, вече е добре, но е ужасно ядосана, че лорд Хю не й позволи да вземе участие в празника. Трябваше да й обещаят, че утре сутринта ще дойдат да те видят. Мама каза, че не те е виждала цяла вечност.
Пен въздъхна с копнеж.
— Знам. И аз имам това чувство. — Погледна месинговия часовник на камината и се намръщи. — Време е да слизаме.
Пипа отвори вратата и надникна в коридора.
— Музикантите вече свирят. — Хвърли поглед през рамо към сестра си и попита: — Кавалер Д’Арси ще присъства ли на празненството?
— Вероятно — отговори Пен с вдигане на раменете, което изглеждаше много убедително. — Беше на банкета, но не знам дали ще остане за веселата част.
— Според мен всеки, който е бил на банкета, трябва да остане за увеселението. Обратното би било глупаво.
— Не можах да го попитам дали ще остане, защото се наложи да помогна на принцесата. Трябваше да напуснем залата и…
— Разбирам — кимна Пипа. — Ако е предположил, че няма да участваш в увеселението, сигурно си е отишъл.
— Какво означава това?
— Много добре знаеш — отговори сърдито Пипа. — Ти флиртуваш здравата с него. Хайде най-после да слезем и да видим дали е там. — Тя хвана ръката на сестра си и я потегли след себе си.
Пен не се възпротиви. Двамата с Оуен се стараеха да оставят впечатлението, че им харесва да са заедно, и тя не биваше да се ядосва, че са успели. Въпреки това я беше яд, защото това не отговаряше изцяло на истината.
Атмосферата в голямата зала беше изпълнена с възбуда. Смеховете бяха по-шумни от обикновено, танците — по-буйни. Маските вдъхваха усещане за анонимност, макар че всеки знаеше кой е другият; но маскарадът събуждаше чувство за свобода. Тази вечер можеха да се забавляват без ограничения. Всичко им беше разрешено.