Дук Нортъмбърленд, застанал в края на стълбището, видя сестрите да слизат, сложи крак на най-долното стъпало и им попречи да продължат.
— Лейди Брайънстън! — Той хвърли бърз поглед към Пипа и я поздрави с кратко кимване, без да скрива пренебрежението си. — Как е принцесата?
— Има треска, милорд. Лекарят и пусна кръв и можем да се надяваме, че утре ще се чувства по-добре. — Пен поклати глава и лицето й помрачня. — Но ако ви кажа, че утре мадам ще стане от леглото, ще ви излъжа. Тук въздухът е твърде влажен, милорд, а принцесата има слаби дробове и е безкрайно чувствителна към студа… както и Негово величество брат й — добави тя и проследи реакцията на дука изпод полуспуснатите си мигли.
— Състоянието на краля се подобрява — уведоми я ледено Нортъмбърленд. — Защо сте тук, лейди Брайънстън? Мислех, че мястото ви е до леглото на принцесата, а не на този луд празник. — Той посочи презрително пълната зала.
— О… Подчиних се на заповедта на принцесата, милорд — отговори му Пен с учтива усмивка и зачака той да ги пропусне да минат. Незнайно по каква причина тя не се страхуваше от Нортъмбърленд, макар да знаеше колко опасен може да бъде.
Дукът се поколеба, но после отстъпи настрана. Пен направи бърз реверанс и мина грациозно покрай него. Пипа, която не бе промълвила нито дума, я последва.
— Презирам го! — изсъска през зъби тя. — Но не бих посмяла да го разгневя.
— Щом Робин не се страхува от него, не виждам защо ние трябва да се плашим — отговори вразумително Пен.
Вниманието на Пипа бе привлечено от тълпа млади мъже, сред които бяха постоянните й обожатели. Поканиха я на танц, преди да е успяла да отговори на сестра си, и Пен много скоро я загуби от очи в гъстата навалица.
Сега трябваше да изпълни задачата си. Обиколи помещенията, в които гостите се бяха събрали на групи, разговаряха весело и се смееха, като спираше често, избирайки хора, които обичаха клюките и щяха да разпространят новината и извън стените на палата. Разказваше доверително, че принцесата е сериозно болна, но през цялото време търсеше с поглед Оуен.
Не биваше да го търси. Какво я интересуваше дали е тук? След като бе направила онова, което трябваше, сега беше негов ред да изпълни своята част от уговорката. Нямаше смисъл да продължава привидния флирт… от който Оуен извличаше максималното. Целуваше я и я докосваше с непринудена интимност, която изглеждаше съвсем естествена за него, и тя не можеше да го отблъсне, без да привлече нежелано внимание.
Още по-лошо: тя знаеше, че една част от съществото й, която не бе в състояние да контролира, копнееше за близостта му… за аромата на кожата му, за милувките на ръцете му, за натиска на коравото тяло.
В старанието си да се пребори с този глупав копнеж тя се опита да си представи лицето на Филип… но чертите му се размиха много бързо, загубиха се в далечината. Май беше забравила и звука на гласа му… всичко това засили гнева и объркването й.
Нямаше да намери покой, преди да се отдалечи на достатъчно разстояние от Оуен Д’Арси — а това можеше да стане едва след като разбереше каква е съдбата на сина й. Не можеше да заживее нов живот, преди да узнае истината за детето си. Нямаше съмнение — тя бе взела единственото възможно решение. Нервността и копнежът, които Оуен предизвикваше у нея, бяха твърде малка цена за излекуването й от фиксидеята, която не й даваше мира.
— А, ето ви и вас! Господи, каква дълбока бръчка! Какъв гняв, изписан по лицето!
Гласът му я стресна толкова силно, че тя изписка и преобърна едно столче.
— Всемогъщи боже! Рядко постигам такова въздействие — призна Оуен и постави столчето на краката му. — Какво ви тревожи?
— Нищо… съвсем нищо. Говорих с разни хора… — отвърна разсеяно тя.
— Е, при подобни събития е нормално да разговаряте с разни хора — кимна той. — Но не е лошо и да танцувате. Хайде да танцуваме! — Улови ръката й и двамата се наредиха между танцуващите. За учудване на Пен Оуен изпълняваше сложните фигури на паваната леко и прецизно.
— Е! Ще ми кажете ли за какво разговаряхте с гостите?
— За принцесата… за болестта й… мисля, че е разумно да разпространим новината в града.
— Браво на вас! Аз ще ви помогна. Ще пошепна няколко думи в ухото, на когото трябва и до утре вечер вестта за сериозното заболяване на принцеса Мери ще обиколи всички лондонски улици.
Пен не можеше да откаже на такова предложение — макар да не бе безкористно. То щеше да послужи и на неговите собствени интереси… за съжаление тя все още не знаеше какви са те. Също така не можеше да бъде сигурна, че Оуен няма внезапно да промени посоката и да оттегли подкрепата си за принцесата. Затова се задоволи да се усмихне иронично и се завъртя грациозно в ритъма на танца.