— Защо си толкова кисел, Робин? — Пипа заподскача весело към несъщия си брат, който се бе скрил в една прозоречна ниша, мушнал ръце в джобовете на късия жакет от пауново синьо кадифе. — Лошото ти настроение личи даже под маската.
— Не съм в лошо настроение — отрече намусено Робин. — Но ми се иска Пен да си беше избрала друг партньор, не този ужасен Оуен Д’Арси.
— Но той е толкова екзотичен! — възрази Пипа. — Вероятно внася малко разнообразие в живота й. След смъртта на Филип тя е много тъжна… а когато загуби и детето си… — Тя замлъкна и захапа долната си устна.
Робин се обърна към нея и я прониза с горещ поглед през отворите на маската. Разкошната лъвска грива не отиваше на набитата му фигура и небрежното облекло.
— Това ли е всичко, което търси Пен? Разнообразие? Не вярвам. Тя не е такава.
— Знам, знам. — Пипа се обърна към танцуващите. Розовата рокля на Пен беше в разкошен контраст с черните одежди на Оуен Д’Арси, обшити със сребро. Двамата се хванаха за ръце, за да изпълнят поредната фигура на танца. — В действителност нямам представа какво иска Пен — довери тя на Робин. — Не виждаш ли, че се смее изкуствено? Не се забавлява истински.
— Откъде знаеш? — Робин проследи погледа й. Видя само меката кремава кожа на Пен, съвършения тен, кафявите очи, които улавяха светлината и я задържаха. Маската в цвят на слонова кост подчертаваше красотата й. — Пен сияе.
Пипа поклати глава.
— Не! Тя е скована. Зачервена е, погледът й се стрелка нервно насам-натам. Погледни по-внимателно, Робин, и ще видиш, че е развълнувана.
Робин кимна замислено.
— Защо смяташ, че не е щастлива?
— Не съм сигурна. Но инстинктът не ме лъже: Пен е напрегната… вторачена в нещо… За първи път, откакто… Ох, ти знаеш много добре откога! Помниш ли каква беше? Сякаш бе престанала да съществува!
— Помня — кимна мрачно Робин.
— Сега е различна. Не знам по каква причина, но с нея става някаква промяна. Или е гневна, или е влюбена, а може би е напълно объркана. Но поне реагира емоционално.
— Права си — изрече натъртено Робин. — Виждам, Пипа. Не съм сляп.
Пипа не се засегна от грубостта му. Беше свикнала с нея. Въпреки това се поколеба, преди да зададе следващия въпрос.
— Той не ти харесва, нали?
— Не.
Любопитството победи.
— Знаеш ли нещо за него?
Робин не можеше да даде пряк отговор.
— Не ми харесва, че този човек има влияние върху Пен — обясни той. — Вече не мога да остана в една стая с нея, без да се скараме. Намира кусури на всичко, което й казвам.
— И ти си същият, Робин — отговори Пипа с присъщата си откровеност. — Постоянно търсиш караници.
Гневният отговор беше на езика му, но той го преглътна. Пипа казваше истината. Погледът му се отправи към Нортъмбърленд, който стоеше в един ъгъл със Съфолк и наблюдаваше танцуващите.
Студеният поглед на дука се плъзна по залата и спря за миг върху малката Джейн Грей, която танцуваше без настроение със собствения му син Джилфорд Дъдли. Робин подозираше, че има план да оженят двете деца и да обединят домовете Нортъмбърленд и Съфолк. Блестяща връзка във всяко отношение — с изключение на обстоятелството, че Джейн вече беше обещана на лорд Хартфорд. Двамата бащи трябваше да представят пред краля убедителни причини, за да разтрогнат годежа.
Какви интриги ковеше дукът? От доста време Робин смяташе, че има основания да предполага, че Нортъмбърленд вече не защитава интересите на короната. Той имаше достъп до преддверията и писарските стаи на двете къщи. Ходеше там всеки ден и присъствието му не правеше впечатление — затова виждаше и чуваше много неща, които го занимаваха все по-силно, особено през последните седмици, откакто кралят престана да се показва на публични места. Ако намереше доказателство, че дукът е предател, вече нямаше да бъде обвързан с клетвата си за вярност.
Това положение носеше и друга изгода: вече не беше задължен да остави Пен в неведение за истинската дейност на Д’Арси, както му бе заповядал дукът. Все още не беше решил какво точно ще й каже, нито как и кога. Като виждаше какво става, можеше да очаква, че това изобщо няма да я развълнува. Тя познаваше дворцовите интриги от години и беше свикнала да се движи сред заговорници. Но като узнаеше, че някой я използва без знанието й…
Робин се обърна отново към танцуващата двойка и огледа обстойно несъщата си сестра. Щастлива ли беше? Даже от това разстояние усещаше пламенното привличане между Пен и Д’Арси. Малко е да се каже, поправи се мрачно той, докато ги наблюдаваше, направо ври и кипи. Пипа беше права. Пен излъчваше страст. Въздухът около нея беше нажежен до бяло. Но това не я правеше щастлива.