Пипа хвърли поглед към затвореното лице на Робин и забеляза, че погледът му неотстъпно следи танцуващите Пен и Оуен. Реши да го остави да размишлява и си потърси партньор от групата маскирани млади мъже, които стояха под украсата от палмови клонки и хмел. При появата на котешката маска настроението моментално се вдигна и въздухът се зареди със съперничество.
Пен усети критичния поглед на Робин и смущението й нарасна. Само да можеше да му каже истината и да го успокои, че знае всичко за кавалера…
При следващата фигура тя се докосна до Оуен и по кожата й пробягаха тръпки. Неволно обърна лице към него. Тъмните му очи я поглъщаха. Бе избрал за вечерта орлова маска с човка и черните му очи святкаха като диаманти. Този мъж беше опасен. Великолепен дивак, възхитителен като птицата, чиято маска носеше. Изведнъж Пен се почувства като мишле, над което орелът кръжи и всеки момент ще го хване в ноктите си.
Не ставай смешна, укори се тя. Но не беше в състояние да прекъсне връзката между погледите им. Нито можеше да пренебрегне ироничния глас в главата си, който й казваше, че мишката ще се предаде доброволно в ноктите на орела. Оуен вдигна ръката й и за миг я притисна до сърцето си. После сведе глава и устните му помилваха меката кожа зад ухото й. Тя усети парене и бедрата й затрепериха. Добре, че фигурата на танца я отдалечи от него.
Оуен се наслаждаваше на миризмата и вкуса й на устните си. Завладяващ аромат на утринна роса с лек солен привкус. Кръвта течеше гореща и бърза във вените му. Беше завладян от Пен Брайънстън. Изведнъж погледът му стана отнесен. Незнайно как се озова в друга бална зала… танцуваше с друга жена, красива, готова за флирт, която нямаше представа каква смъртоносна игра играеше партньорът й…
— Какво има?
Оуен се върна рязко в действителността. Пен отново стоеше насреща му. Челото й беше влажно.
Пен не е Естел. Тя знае какви могат да бъдат последствията. Не е наивна. Познава себе си, вече познава и него.
Въпреки опита за усмивка погледът му си остана отнесен.
— Нищо. Защо? — Улови ръката й и я вдигна високо, докато тя грациозно описа кръг около него.
— Лицето ви — пошепна тя и направи реверанс.
— Не можете да видите лицето ми. — Той я изправи и двамата смениха местата си.
— Виждам устата и очите ви — обясни тя. — И съм готова да се обзаложа, че мислехте за нещо неприятно. Ако вятърът се обърне, ще прекарате остатъка от живота си като непоносим, вечно намръщен старец.
— Ау, и тогава малкото привързаност, която изпитвате към мен, ще изчезне окончателно — въздъхна угрижено той.
Пен не реагира на думите му, а се съсредоточи върху стъпките. Изразът, който се бе появил така изненадващо на лицето му, я уплаши. Оуен изглеждаше изгубен… и невероятно раним.
Най-сетне танцът свърши и Пен попи челото си с копринена кърпичка. Отново улови погледа на Робин от другия край на залата и потръпна. Брат й не се помръдваше от прозоречната ниша. През цялото време я държеше под око.
Демонстративно обърна гръб на Робин и изрече почти рязко:
— Мисля, че е време да платите дълга си, кавалере. Аз дадох своя принос.
Оуен махна на прислужника, който носеше табла с чаши.
— Според мен погасяването на дълга ще трае доста време, но нямам нищо против много скоро да обсъдим моята част. — Подаде й чаша с изстудено рейнско вино и Пен я пое с благодарност. Докосна с нея слепоочията и челото си и усети приятна прохлада.
— Според мен е най-добре да го направим веднага. — Тонът й беше абсолютно равен.
Оуен отпи глътка вино.
— Трябва ли да е веднага?
— Ако си спомняте, обсъдихме нещата, които интересуваха вас, също на публично място.
— Права сте. — Той протегна ръка и попи с върха на пръста си капчица влага от тила й. — Аз ще изпълня обещанието си, Пен. Няма защо да се съмнявате в мен. Ще ви доставя сведенията, от които се нуждаете.
Тя чу двусмислието в тихото обещание и по кожата й отново пробягаха тръпки. Погледна го втренчено през отворите на маската, но не каза нищо.
Той отговори на погледа й и тя разбра, че посланието беше същото.
Съгласие.
От амвона в другия край на залата, където седеше господарят на хаоса с дяволска маска и тризъбец, проехтя гръмък рев. В следващия миг в залата влязоха група момчета в дяволски костюми и се запътиха към господаря си, като ловко избягваха гостите. Малките дяволи носеха дълги прътове, с които угасиха всички свещи, и за кратко време голямата зала потъна в мрак. Само големите камини в двата края разпръскваха меко сияние.