— Любов моя… не смея да се раздвижа. Ти ме караш да се чувствам като начинаещ… сякаш това е посвещението ми в любовта. — Усмихна се разкаяно и светлината на единствената свещ огря лицето му.
Пен отвори очи, за първи път от часове, както й се струваше.
— Но аз не съм девственица и имам нужда от теб сега! — Искането я смая — още в момента, когато го изрече. Никога преди това не беше казвала нещо подобно, но когато повдигна хълбоци и го обхвана с вътрешните си мускули, се засмя с пълен глас, възбудена и зарадвана от собствената си мощ.
Оуен простена сладостно. Върхът наближаваше със застрашителна бързина. Едва намери сили да се отдръпне, преди да свърши окончателно. Пръстите му се забиха болезнено в дупето й и я стиснаха здраво, докато преминаха тръпките на екстаза.
Пен дойде бавно на себе си и усети колко корава и студена беше масата под гърба й. Усети ръцете му, които я държаха здраво, помириса соковете на любовта, които съхнеха по тялото й. Примигна срещу светлината на свещта, която й се стори много ярка, и докосна лицето му.
Оуен отвори очи и внимателно измъкна ръце изпод дупето й. Тя остана да лежи на масата, неспособна да се помръдне.
Оуен вдигна панталона си, улови ръцете й и я привлече към себе си.
— Това не беше по план, Пен! Следващия път ще го направя по-добре. — Наведе се, взе лицето й между двете си ръце и я целуна нежно.
Следващия път? Пен седеше на масата и изпитваше лениво задоволство.
Много скоро обаче в топлата мъгла се промъкна леденият полъх на действителността.
За бога, какво беше направила?
Поддаде се на моментното си настроение, прати по дяволите сдържаността, забрави се, изпусна от очи целта си. Страстта и насладата бяха предателство към детето й. За какво й беше това животинско удоволствие? За момент бе забравила Филип и сина си. Бе забравила клетвата си да отдаде почит на паметта му, като научи истината за детето им.
Пен погледна към Оуен, но чертите му бяха някак размити. Той беше сън, фигура от мигове, прекарани в транс. Вече не усещаше нищо от преживяния екстаз, само объркване и отвращение от себе си. Никакъв остатък от блаженството. Тялото й се разтрепери. Почувства се ужасно ранима в тънката си риза. Скочи от масата и отчаяно засъбира дрехите си.
— Почакай… почакай малко! — Оуен взе роклята от ръцете й. Чертите му постепенно се проясниха и Пен видя, че очите му гледаха меко и нежно, изпълнени със спомена за преживяната страст. В същото време в погледа му светеше бдителност, примесена с учудване. Устните му се усмихваха.
— Какво се случи, Пен?
— Нищо. Не знам… нищо — прошепна тя и с треперещи ръце напъха гърдите си в корсажа. Как би могла да му обясни нещо, което не можеше да обясни на самата себе си?
— Съжаляваш ли за онова, което се случи?
— Не биваше да го правим. — Пен измъкна кринолина от ръцете му и се опита да завърже връзките на талията си. Чувстваше, че отдаването на дивата, поглъщаща страст й е отнело моралното право да изисква той да изпълни своята част от уговорката. Това беше неразумно и неоправдано, но не можеше другояче.
— Дай на мен — каза той, избута с нетърпеливо движение ръцете й и сръчно завърза връзките на кринолина. Усещаше отчаянието й, но не беше в състояние да разбере какво го е предизвикало. Без да каже дума, й помогна да облече и роклята.
Пен нагласи полите над кринолина и се наведе да вземе шапчицата си. Не откри никъде иглите — сигурно бяха паднали извън светлия кръг на свещта. Неволно се запита как коприненото боне ще се задържи на главата й без игли и едва не се изсмя. Сякаш това имаше значение сега.
— Трябва да сдържиш обещанието си — каза твърдо тя и погледна над рамото му към вратата, закрита отвън със стенен килим. — Затова сме тук.
Това не отговаряше на фактите и тя не се учуди, когато Оуен попита невярващо:
— Какви глупости говориш, Пен?
— Не са глупости. Оттеглихме се в това помещение, за да обсъдим кога ще изпълниш своята част от споразумението. — Все още не беше в състояние да го погледне.
— Влязохме тук със съвсем друго намерение — отговори Оуен, натъртвайки на всяка дума: — За да се любим страстно!
— Разпери ръце, за да изрази учудването си, и в погледа му светна гняв. — Преди да влезем тук, бяхме на едно мнение.
Той беше прав. Абсолютно прав. В голямата зала очите им говореха красноречиво. И двамата бяха осъзнали силата на страстта си и приемаха неизбежното последствие. Ала Пен побърза да се отърси от тези мисли. Сърцето й беше пълно с разкаяние и презрение към себе си.