— Любов моя…
— Не! — прекъсна го тя и протегна ръка, за да го спре. — Няма да го направим никога вече, Оуен. Ние сме партньори, нищо повече. Направи, каквото си ми обещал. — Врътна се рязко и излезе.
Оуен Д’Арси прибра пергамента във вътрешния джоб на жакета си.
В празната камина нещо заблестя и той се наведе. Иглите от бонето на Пен. Сложи ги на дланта си и ги загледа втренчено.
10
Пен спа неспокойно. В сънищата си чуваше тъничък плач на новородено, виждаше коравите кафяви очи на свекърва си, чуваше гласа й, изразяващ задоволство.
Детето ти се роди мъртво.
Когато Пипа се промъкна в леглото й на разсъмване, тя се събуди веднага.
— Спиш ли, Пен?
Голямата сестра не отговори. В момента беше неспособна да говори дори с Пипа. Остана неподвижна, като дишаше дълбоко и равномерно, докато Пипа също заспа. Пен изчака още малко, после стана, зави грижливо сестра си и облече дебелия утринен халат. Огънят догаряше и в стаята беше студено. Още преди първи петли щеше да дойде слугиня, да измете пепелта и да разпали жарта с нови дърва. Когато дамите станеха и започнеха да се обличат, в стаята щеше да е приятно топло.
Пен спусна завесите на леглото, остави дълбоко заспалата Пипа и излезе безшумно навън. Апартаментът на принцесата беше в края на коридора. Насреща й се зададе полузаспал паж, който мъкнеше две кофи с капаци. Свел глава, той се тътреше едва-едва по намазаните с восък дъски. Когато я видя, се дръпна настрана и се притисна до стената, за да й стори път.
Пен завари принцесата в леглото, опряна на няколко възглавници, с молитвеник в ръка. При влизането й Мери отпрати прислужничките, които чистеха помещението, и остави книгата.
Пен се приближи до леглото.
— Желая ви добро утро, мадам. — Мери наистина изглеждаше болна и лицето й помрачня. — Как се чувствате?
— Слаба. Процедурите ме изтощиха. Говорихте ли снощи с Нортъмбърленд?
— Да, мадам. Не беше особено зарадван. Но вече всички знаят за сериозното ви заболяване.
— Добре… много добре. — Мери затвори очи за миг. — Ще остана в леглото една седмица и всеки ден ще моля брат си да го посетя, докато още имам сили. Убедена съм, че ако поговоря насаме с него, ще ми разреши да се върна в Есекс.
През нощта Пен дълго беше размишлявала как да формулира молбата си. Знаеше, че принцесата има буден ум. Ако изречеше думите колебливо и с много извинения, Мери нямаше да отдаде значение на молбата й и щеше да й откаже; затова се постара да говори със спокойна увереност.
— Мадам, след като възнамерявате да прекарате една седмица в уединение, вероятно няма да имате нужда от услугите ми. Моля да ми разрешите да прекарам няколко нощи при семейството си.
Мери се намръщи неодобрително. Рядко отказваше на молбите на подчинените си, но Пен й беше опора в борбата с Нортъмбърленд. Нуждаеше се от съвета и приятелството й. Освен това нито една от другите дами не знаеше, че заболяването й е привидно.
— Малката ми сестра Ан беше болна — допълни тихо Пен в настъпилата тишина. Пипа й бе казала, че Ан е отново здрава, но Мери не можеше да знае това. Тя знаеше само, че заради неразположението си момичето не е могло да участва в празненствата по случай деня на тримата влъхви.
Мери се колебаеше, а Пен чакаше мълчаливо. Знаеше, че ако не капитулира пред неодобрителното мълчание на принцесата, тя ще удовлетвори молбата й.
Накрая Мери въздъхна дълбоко.
— Знаете, че не мога да се лиша от вас, Пен… но знам и че сте разделена от семейството си, откакто пристигнахме в Гринуич.
— Много искам да прекарам няколко дни с родителите си, преди да се върнем в Есекс, мадам.
— Е, добре. — Принцесата се извърна настрана и се нацупи. — Дано другите дами ми служат така добре, както вие. Но не повече от четири дни!
— Много ви благодаря, мадам. — Пен приклекна в дълбок поклон. — Искате ли да закусите?
— Какво ще си помислят, като ме видят да се храня с добър апетит в леглото си, след като уж съм болна? — отвърна сърдито Мери.
— Поне малко овесена каша? — предложи с усмивка Пен. Тя познаваше капризите на принцесата. Мери не се отказваше лесно от навиците си.
— Добре, добре…
Пен позвъни за прислужницата, която чакаше отвън, и й нареди да донесе топла овесена каша. После се върна до леглото на принцесата и изчетка косата й с дълги, успокояващи движения. През цялото време бъбреше весело, докато Мери се ободри и настроението й се вдигна.
— Ще ми липсвате — оплака се Мери, когато донесоха закуската й и Пен остави четката. — Вие сте единственият човек, с когото мога да говоря откровено.