— Няма да ме има само четири дни, мадам — отговори твърдо Пен. Бе разбрала отлично двойния апел към гордостта и съчувствието и. Стана и се уви в халата си. — С ваше позволение ще отида да се облека.
— Не е нужно да се явите още веднъж, преди да заминете при семейството си. — Принцесата кимна милостиво и потопи лъжицата в порцелановата купичка е овесена каша. — Знам, че бързате да тръгнете. — Огледа критично кашата и попита смръщено: — Сигурна ли сте, че са сложили мед?
— Абсолютно сигурна, мадам. В кухнята знаят какво предпочитате. — Пен се сбогува с дълбок реверанс. Когато вратата се затвори зад гърба й, въздъхна облекчено и забърза към покоите си.
Вече беше светъл ден. Тънък, мразовит слънчев лъч падаше пред големия източен прозорец от другата страна на леглото. Пипа седеше пред буйния огън и си хапваше с апетит хляб със сланина.
— О, ето те и теб! При принцесата ли беше?
— Да. Болестта й се влошава — съобщи Пен, взе парче сланина от чинията и го пъхна в устата си. — Смята да остане няколко дни в леглото. Кога ще пристигнат мама и лорд Хю?
— В девет, доколкото знам. — Пипа великодушно й предложи канчето си с ейл.
Пен пи жадно и отчупи парче от още топлия хляб, чийто аромат се смесваше с миризмата на горящи цепеници и пиниеви шишарки в камината.
Тя огледа скритом сестра си и установи, че макар и ужасно разрошена, Пипа изглежда свежа и отпочинала, сякаш е прекарала нощта в леглото си, а не в танци и лудуване.
Пипа си взе още едно парче сланина и го стисна между палеца и показалеца си.
— Къде изчезна снощи? — попита тя и очите й блеснаха дяволито. — По някое време те изгубих от поглед.
— Как няма да ме изгубиш, като угасиха свещите! — засмя се Пен.
— Може би, обаче видях как изчезна с кавалера зад един стенен килим.
— Невъзможно! — извика Пен. — В залата беше толкова тъмно…
— Аз съм котка, а котките виждат в тъмното. — Пипа се изкиска и отхапа от пържената сланина. — Видях как изчезна зад стенния килим и после не те открих никъде.
Пен се задоволи да вдигне рамене и си позволи кратък, загадъчен смях. Фактът, че Пипа я бе видяла да напуска голямата зала с кавалера, беше благоприятен за плана й. Така мотивът й ставаше по-достоверен.
— Е, преживя ли нещо хубаво? Нощ на необуздана страст? — Очите на Пипа заблестяха.
— Това не те засяга — отговори Пен с малко изкуствена усмивка.
— Как да не ме засяга? — отвърна сърдито Пипа. — Когато те виждам с кавалера винаги се питам дали се радваш на компанията му или нещо те мъчи.
— Разбира се, че се радвам — побърза да потвърди Пен. — Ако не беше така, нямаше да прекарвам толкова време с него.
— Ако казваш истината, много се радвам за теб! Крайно време беше да се отървеш от мрачните си настроения. Всички бяхме много загрижени за теб. — Пипа помълча малко и прибави колебливо: — Изглеждаше много нещастна и ние се тревожехме ужасно. Мислеше само за детето и… — Тя не посмя да продължи, защото лицето на Пен се затвори и около устата й се очерта корава линия.
Най-добре да сменя темата, каза си Пипа и попита колкото можеше по-ведро:
— Е? Женен ли е?
— Твърди, че не е. — Пен седна пред тоалетната масичка и посегна към четката за коса.
Пипа я изгледа намръщено.
— Не му ли вярваш?
— Естествено, че му вярвам. Защо да ме лъже?
— Да, но гласът ти прозвуча някак… несигурно.
Пен започна да четка косата си и за няколко минути в стаята се възцари мълчание. Тя си припомни странните сенки, които бе видяла в очите на Оуен, когато го попита дали е женен. Лицето му изведнъж помръкна…
Тя си заповяда да не мисли сега за него и се обърна на столчето.
— Не съм несигурна, Пипа. Но имам нужда от твоята помощ.
Сестра й зяпна изненадано и веднага кимна в знак на съгласие.
— Как да ти помогна?
— Трябва да излъжеш — обясни просто Пен. — Става въпрос за няколко дни. Имам позволението на принцесата да прекарам четири дни при семейството си, но няма да го направя. Искам да кажеш на мама, че докато принцесата е болна, няма да се отделям от леглото й. Кажи й, че Мери не може да се лиши от присъствието ми и че ще остана при нея, докато се оправи. И друг път се е случвало и мама няма да се учуди. Освен това лъжата няма да е чак толкова голяма.
— О, не! — Пипа въздъхна тежко. — Това е ужасна лъжа, Пен!
Сестра й също въздъхна.
— Знам, Пипа, знам. Ще го направиш ли?
— Да, естествено. Но ще ми кажеш ли къде ще отидеш?
Пипа погледна пронизващо сестра си и в погледа й нямаше нито смях, нито дяволитост. Пен се обърна отново към огледалото. Кралският палат в Гринуич беше пълен с подобни произведения на италианското изкуство. Рядък лукс дори за Пен, която беше израсла в богато и образовано семейство.