Тя се зае да сплете косата си и се концентрира в движенията, които внасяха ред не само в буйната грива, но и в мислите й.
— Ще се задоволиш ли, ако кажа, че ще замина с кавалера?
Пипа изсвири тихо през зъби. Стана от столчето и се изправи зад сестра си.
— Имаш тайна среща с Оуен Д’Арси? Ще прекараш четири дни с него на тайно място?
Пен срещна смаяния й поглед в огледалото и кимна.
— Да, Пипа.
— Хубаво си го измислила — каза след малко Пипа. — Дано само никой не започне да разпитва.
— Не виждам кой, стига мама и лорд Хю да не пожелаят да посетят принцесата. Докато се върна, трябва да стоят далече от палата. По-късно може би ще узнаят, но аз ще намеря начин да им обясня. — Гласът й звучеше спокойно и решително.
Пипа я гледаше и не вярваше на очите си. Пен не вършеше такива неща. Да, сестра й беше спокойна и овладяна, но никога, никога досега не беше мислила за измама, камо ли да я върши! Това беше напълно нетипично за нея. Пипа смяташе, че дори тя не е способна да измисли такъв план, макар че обичаше приключенията много повече от сестра си.
— Това… само страст ли е? — попита тя след минута невярващо мълчание.
— Защо не? — Пен започваше да се забавлява с реакцията на Пипа. Никога досега не я беше виждала толкова изумена. — Ти знаеш какво е страст, нали, сили?
Пипа се замисли.
— Аз флиртувам, позволявам си някои неща, но страст? Не. — Тя поклати решително глава. — Честно си признавам, че никога не съм изпитвала страст.
Пен вдигна вежди.
— А секс?
Сестричката й направи гримаса.
— Не страстен, Пен, повече на игра. Може би не ми вярваш, но аз съм много предпазлива.
Пен не се учуди. Въпреки вятърничавостта си Пипа не беше глупава.
На вратата се почука силно и двете се обърнаха изненадани и сърдити, че някой си позволява да ги прекъсне. Вратата се открехна и в стаята надникна малката им сестра Ан.
— О, колко се радвам! И двете сте будни! — Ан влезе, без да чака покана.
— Не те очаквахме толкова рано — каза Пен и се изправи, опитвайки се да скрие разочарованието си. Беше се надявала да е вече на път, когато пристигнат майка й и вторият й баща — това щеше да направи историята на Пипа по-достоверна. Въпреки това целуна сърдечно Ан и я притисна до гърдите си.
— Тръгнахме още на разсъмване — съобщи весело момичето.
Пипа кимна многозначително на Пен над тъмната главица. Очевидно трябваше да променят плана си.
— Да знаете колко скучно прекарах празника — започна да се оплаква Ан, докато подскачаше напред-назад, ровеше във вещите на сестрите си и прехвръкваше като пчеличка от цвят на цвят. — Още следобед бях съвсем здрава и можехме да тръгнем. — Тя се нацупи и обясни: — Явно татко не иска да се показвам в двора. Затваря ме вкъщи под всевъзможни претексти.
— Стига, Ан! Не бързай толкова да пораснеш — посъветва я Пен и отново размени поглед с Пипа. Вторият им баща обожаваше дъщеря си и не понасяше мисълта, че тя може да прекара дори една нощ под чужд покрив. Съпругата, синът и доведените му дъщери намираха неуморната му загриженост трогателна и малко смешна. Обектът на любовта му обаче, който в ранното си детство се радваше на специалното си положение, започваше да се ядосва.
— Не е справедливо! — извика Ан. — Джейн Грей е само на петнадесет години, а отдавна й е разрешено да посещава празненства, танци и други забавления.
— Джейн Грей е братовчедка на краля — уточни Пипа. — От нея се очаква да се явява в обществото. От теб не.
— Пипа е права — подкрепи я Пен. — Радвай се, че не си на мястото на Джейн. Животът й с тази ужасна майка е истински ад. Непрекъснато я критикуват и тормозят. Ще я омъжат за човек, избран от дукесата и коронния съвет. Теб никой няма да те принуждава за нищо.
— Сигурно си права, но един ден и аз ще трябва да се омъжа, нали? А как да се запозная с интересни млади мъже, когато баща ми не ме изпуска от очи? — Ан застана пред високото огледало и направи пирует. — Харесва ли ви роклята ми? Не е ли прекрасна?
— Много е хубава — потвърдиха в един глас сестрите.
Ан посочи гардероба.
— Нали ще ми позволите да ви помогна при обличането? Ти какво ще облечеш, Пен?
Пипа отвори широко гардероба и огледа окачените рокли.
— Мисля, че днес Пен трябва да облече тази. — И извади красива роба от яркооранжево копринено кадифе. Пен, естествено, се намръщи и Пипа побърза да изпревари възражението й. — Знам, че обикновено избягваш ярките цветове, но съм сигурна, че днес искаш да изглеждаш колкото се може по-добре. — И вдигна многозначително едната си вежда.