— Няма никой. Не слизай по главното стълбище.
— Ще мина отзад — кимна Пен. — Ще се върна след четири дни. — Тя стисна ръка на сестра си и забърза към стълбата, увита в дебелата си наметка.
Пипа изчака Пен да изчезне по тясната стълба към задната част на палата, и се върна в стаята, за да се облече. Вдигна косата си на тила и прибра небрежната фризура под дантелено боне.
Изведнъж сръчните й пръсти, които забиваха фуркетите, спряха. Тя се вгледа в огледалото и смръщи чело. Какво беше намислила Пен?
Всичките тези приказки за тайна среща… Пипа беше твърдо убедена, че това не е цялата истина.
Имаше само една причина, която можеше да накара нейната практична и трезва сестра да се впусне в такова приключение — опасно и спонтанно планирано.
Детето.
И ако предположенията й бяха верни — помагаше ли тя на Пен или само влошаваше нещата? Ако Пен отново изпаднеше в ужасното състояние, в което беше след загубата на детето, значи сестра й не й правеше услуга, като я прикриваше.
Сърцето на Пипа спря да бие. И без това й беше ужасно трудно да лъже майка си — но ако с това щеше да навреди на Пен, то ставаше непростимо.
Но тя беше обещала. Не можеше да предаде Пен… все едно какви щяха да бъдат последствията.
11
В това сияйно зимно утро движението по пътя от Гринуич към Лондон беше толкова оживено, че колите на търговците и пешеходците постоянно си оспорваха предимството; жени мъкнеха на главите си плоски кошници или се бяха натоварили с тежки чанти; мъже караха колички със зеле, докарано от товарните лодки до доковете.
Сигурно много хора забелязваха самотната жена в дебела наметка, която яздеше петнист скопен кон, но никой не й обърна специално внимание. Конят й беше великолепен, наметката тежка и разкошна, но лицето й почти не се виждаше под качулката. Тя гледаше право напред, без да хвърля погледи наляво и надясно.
Пен яздеше възможно най-бързо, но се стараеше да не се набива на очи. Макар и скопен, нейният Уилям имаше непредвидим темперамент; но той беше най-големият от трите й коня и най-издръжливият. Смяташе, че е направила най-добрия избор за предстоящото приключение, защото й предстоеше дълга езда. Беше убедена, че напълно владее своя кон.
За съжаление увереността й малко се разколеба, когато при вида на малко момче, водещо на въже голяма рошава мечка, Уилям се надигна на задните си крака и изцвили сърдито. Глутница кучета се нахвърлиха върху мечката с бесен лай. Уилям замята глава наляво и надясно и захапа юздата си.
Момчето се опита да прогони кучетата с камъни. Около мечката бързо се събра тълпа зяпачи, които се смееха на отчаяните опити на хлапето да прогони глутницата. Най-сетне няколко мъже го съжалиха и му помогнаха да обърне в бягство ръмжащите песове. Всички знаеха, че ловът на мечки, с който се забавляваха изисканите господа, се провежда пред мечата бърлога, а не на края на града пред тълпа зрители.
Пен успокои коня си и се постара да излезе бързо от навалицата. Движението винаги успокояваше Уилям. Пътят следваше извивките на реката, която се намираше отляво. Между голите дървета по продължение на брега се виждаха нивите и селцата на отсрещния бряг. Скоро се чу звън на камбани от многобройните лондонски църкви и Пен видя покривите на първите градски къщи.
Таверната на мистрес Райдър беше недалеч от Уестминстър, където беше градската къща на семейство Брайънстън. На едно сравнително тясно място през реката преминаваше сал, теглен от коне, малко след Лембът палас на южния бряг, и пренасяше пасажерите си до Уестминстър на отсрещната страна. Лондонският мост, единственият мост над Темза, беше доста по-нагоре по реката. Макар че мостът беше много по-широк и по-удобен, Пен реши да избегне удължаването на пътя.
Щом стигна Лембът Палас, тя насочи коня към реката и заедно с група търговци и работници зачака стабилния плосък сал, който идваше от другия бряг.
Салът пристигна и пътниците започнаха да се качват под ругатните и гневните нареждания на собствениците му. Когато Пен се опита да се качи с коня си на люлеещия се сал, Уилям се подплаши и се удари в друг кон. Двете животни отметнаха глави назад и ноздрите им се издуха.
— Трябва да го водите за юздата! — изкрещя й мъжът, който бе взел парите за преминаването. — Иначе ще хвърли всички ни във водата!
Силно изчервена от смущение заради лошото поведение на Уилям и очевидната си несръчност, Пен слезе от седлото. Досега беше правила това само веднъж, но тогава дотича ратайче, което пое юздата на коня. Тя изведе Уилям на сала, като го държеше съвсем близо до муцуната и му говореше тихо. Конят потропваше неспокойно, пръхтеше и оглеждаше подозрително другите коне, които стояха съвсем спокойно.