Пен обиколи квартала и обърна коня, за да стигне от водната стълба на конския сал от другата страна. На един ъгъл спря коня си и се обърна към Темза. Движението по реката беше оживено, деца се ровеха в крайбрежната кал за змиорки, миди и охлюви. Салът тъкмо бе стигнал средата на реката, натоварен с коне и каруци. Не се чуваха викове.
Пен се огледа на всички страни и излезе от сянката на високия фронтон, под който бе застанала. Таверната беше точно там, където я бе запомнила: настрана от водната стълба, заобиколена от градина. От комина на сламения покрив се издигаше дим. Кепенците на прозорците бяха затворени.
Пен слезе от коня си пред градинската портичка и поведе Уилям към вратата на къщата. Месинговото чукче блестеше върху тежкото дъбово дърво. Пен почука и зачака. Щом стигна до целта, тя се почувства забележително спокойна. Възвърна си самообладанието и знаеше съвсем точно какво трябва да направи и как да го направи.
Отвори й малко момиче, което смучеше пръста си.
— Тук ли е мистрес Райдър?
— Мамо! — извика вместо отговор момичето и отново се ококори срещу посетителката. След секунди се появи мистрес Райдър.
— Върви да разбъркаш яденето, Ели — заповяда тя и енергично избута малката от вратата. Огледа изпитателно Пен и кимна. — Познах ви. Вие сте младата дама, която дойде с кавалера. Бяхте ранена.
— Точно така. Тук ли е кавалерът, мистрес?
— Още спи. Върна се на разсъмване и веднага си легна. Младият Седрик също спи.
Значи не беше тръгнал на разсъмване, за да изпълни обещанието си. Не, че беше очаквала нещо друго. Нали затова беше тук…
Пен мина покрай мистрес Райдър и влезе в антрето.
— Ще се кача горе — заяви спокойно тя. — Бихте ли казали на Седрик да се погрижи за коня ми? После пригответе на кавалера закуска и топла вода, за да направи тоалета си. Той ще замине за няколко дни.
Мистрес Райдър я зяпна смаяно. Погледът й остана прикован в камата, която Пен все още стискаше в ръка.
— Той не ми каза нищо за пътуване, мадам!
— Сигурно. Вероятно е бил много уморен. Но ще видите, че ще стане точно така, както казах. Моля да донесете закуската горе… сигурно знаете кои са любимите му ястия. — Тя се усмихна очарователно на кръчмарката и забърза по стълбата.
Помнеше къде е стаята на кавалера. Почука силно, отвори и влезе.
— Седрик… По дяволите, момче, не съм те викал! — прозвуча сърдит глас иззад завесите на леглото. Пен се приближи и ги разтвори със замах.
— Добро утро, Оуен!
Мъжът скочи, моментално събуден, изпълнен с подозрение.
— Пен? Какво правиш тук, по дяволите? — Погледът му падна върху камата и той присви очи. Тъмният му поглед се изостри. — Защо носиш нож?
— О, бях го забравила — отбеляза небрежно Пен. Толкова време беше държала ножа, че го чувстваше като продължение на ръката си. — На конския сал един се опита да ме нападне. Не исках да рискувам — обясни спокойно тя и остави камата на масичката до леглото.
Оуен отметна завивката и стана. Беше съвсем гол. Красив и силен. Миналата нощ в кръглата стая Пен не го бе видяла гол. Обзета от смущение, тя отмести поглед. На куката на вратата висете халат. Тя го откачи и му го подаде безмълвно.
Оуен я погледна втренчено и пое халата. Искаше да види, че тя съжалява за рязкото си оттегляне след любовния акт. Че тази сутрин е дошла така неочаквано в стаята му, за да уреди нещата между тях. Кръвта му закипя. Погледна я отново и повярва, че е разгадал реакцията й. В приказните й очи светна същата светлина както когато лежеше под него…
Той се усмихна самодоволно и се уви в халата.
— Каква изненада, скъпа… но безкрайно приятна!
— Не е това, което си мислиш. — Когато той посегна към нея, Пен се отдръпна рязко, отиде до огъня и разбърка енергично жарта.
Оуен моментално изтрезня. В сърцето му нахлу гняв, последван от пламтящо разочарование. Днес дистанцията беше непреодолима и студена като снощи. Какво тогава търсеше тук?
Погледът му отново падна върху малката кама. Едва сега забеляза ръждивите петна по острието и потръпна от ужас.
— За какво си я използвала? — Той посегна към камата. Кръвта беше засъхнала, но още лепкава.
— Няма смисъл да носиш кама на колана си, ако не си готов да я използваш — изсъска Пен. — Сигурна съм, че и ти си на това мнение.
Защо се държи така студено? По дяволите! Няма да й прости.